За пореден път спря телевизорът. Необходимост – иначе скоро щеше пак да го счупи. Заради тия марди, които се влачеха по терена и мързеливо си подритваха топката. Накъдето им падне. И понякога напред, към противниковата врата. Изглежда бранеха резултата – ако 0:4 беше резултат за бранене. Но, все пак – по-добре от 0:5 или 0:6. Задържеха ли на четворката, щеше да бъде най-успешният им мач тоя сезон…
Не можеше да ги гледа… Ех, да имаше поне един Роналдо… Или Меси… Или някой от миналото – Пеле, Кройф, Бекенбауер…
Нямаше отде да се вземе…
Освен…
И професор доктор Пешо се замисли… Защо да не намери не един – единадесет Роналдовци? Какъв отбор щеше да стане… Ехааа… Единадесет устремени, активни, жизнени, агресивни, пробивни, стрелящи, борещи се, амбицирани, настроени за победа и само за победа Роналдовци…
Че кой ще им удържи… Ще прегазят всяка отбрана, ще отнесат всеки защитник, ще пронижат всяка врата…
И се затвори в лабораторията…
За него се чу само веднъж – медиите информираха, че някакъв ...