8.10.2010 г., 22:45 ч.

Единствената... 

  Проза
1182 0 0
1 мин за четене

Единствената


Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои съкровени тайни и то без да ме съди. Само тя ме разбираше истински, както исках да ме разбират всички. В най-късните нощи тя отново беше до мен. В най-хубавите ми моменти и най-лошите не ме изостави, стоеше точно в ръцете ми. Щом я хванех в ръка, цялата реалност изчезваше, идваше моментът, който времето спира и оставаме само аз и тя.  Не мога да опиша с думи колко много ми е помагала и каква слушателка е била. Повечето хора не разбират защо точно тя. Защото не я познавате. Но както всички в моя краткотраен живот дойде време и тя да ме изостави. Колкото и добра да е тя, вредата, която ми нанася, е ужасна.
     Сбогом, моя любима цигарке! Винаги ще помня моментите, в които си била до мене! Обичам те!

© Христина Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??