Единствената

 Той се събуди. Изминаха три дни от раздялата – напрежение, отчаяние, безтегловност, пустота, безнадежност. Тази сутрин първата мисъл пак беше за НЕЯ, с такова чувство на отчаяние. Същото беше и вчера.

"Ще мине, и това ще мине" – Той си спомни притчата за цар Соломон – "Разсмей ме, когато ми е тъжно, но ако твърде весел съм, накарай ме да затъжа..." – даде заповед цар Соломон на шута свой и срок от три дни – "... иначе не ще имаш глава на раменете си!". Шутът изпълни заповедта. Той подари на царя пръстен: "Какво е това!?". "Ваше височество, тук е солта на живота. Написано е върху пръстена". Цар Соломон прочете: "И това ще премине..."

Вчера Той плака. Не за НЕЯ и не пред НЕЯ. ТЯ не видя, никой не разбра. Той плака за себе си. Плака, щото му стана жал и се изплаши за НЕЯ. Вчера, сълзите съвсем не течяха в началото и, тогава, в началото, искаше да се успокои, да спре да плаче. Но след това си помисли, че всеки мъж е длъжен да плаче, когато го напускат и, че той плаче не от болка, че ТЯ го е напуснала, а заради страха за НЕЯ, че ТЯ толкова нежна и беззащитна ще бъде сама в този свят. Той Я губеше, но още не знаеше за винаги ли? Вчера разбра, че нито капчица не Я ревнува. Никога!

Не! Все пак в началото Я ревнуваше, но криеше ревността си."Обичах ли Я или това беше ревност?".

Събитията се развиваха бурно. "Беше ли това с мен?" – Той се съмняваше и разбра – "ТЯ ме промени, Аз станах друг". Сега разбра, че се промени заради нейното влияние. ТЯ го направи друг, различен завинаги. Сега виждаше живота и хората по друг начин, слагаше други оценки на случващото се, но не можеше да види, че вече разсъждава като НЕЯ...

ТЯ свали розовите очила от лицето му и сега, осъзнавайки това, му стана жал за себе си... – "Значи това е била фатална среща, така е било писано. Било е решено горе на НЕБЕТО. Това е пътят, който е трябвало да извървя. Но защо!? Ей Боже, има ли те на белия свят, намесваш ли се в съдбите човешки!? – крещеше Той в душата си увит от спомените. Сега му стана жал за себе си – "Защо Господи трябваше да Я срещна в този живот? Защо!?". Той си спомняше за моментите на голямата Любов.

Сега, днес, вчера, от момента на раздялата Той правише само това, спомняше си за НЕЯ.