Една любов...2
1.3K
0
1
... на следващия ден той заминал. Снежина се затворила в стаята си и не помръдвала оттам, свита на пода, с ръцете свити около коляното и плакала, плакала ден и нощ. Това продължило три дни, докато...
- Снежи за теб е - някакъв Митко!
Усмивка, за първи път от толкова дни усмивка се появила на лицето й, тя си избърсала сълзите и вдигнала телефона.
- Здравей, миличка, как си?- се обадил познатия глас.
А тя мълчала и не можела да повярва, че отново чува гласа на любимия си.
- А ти как мислиш, че съм?! - проплакала тя.
- Извинявай, мила. Знаеш ли каква новина имам за теб?
- Каква?
- Ами... ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕ!!!
- И аз те обичам, много, много, ама АДСКИ много!!!
- Знам, знам.
-А ти какво правиш? Как си? Кога ще те видя?
- Снежи за теб е - някакъв Митко!
Усмивка, за първи път от толкова дни усмивка се появила на лицето й, тя си избърсала сълзите и вдигнала телефона.
- Здравей, миличка, как си?- се обадил познатия глас.
А тя мълчала и не можела да повярва, че отново чува гласа на любимия си.
- А ти как мислиш, че съм?! - проплакала тя.
- Извинявай, мила. Знаеш ли каква новина имам за теб?
- Каква?
- Ами... ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕ!!!
- И аз те обичам, много, много, ама АДСКИ много!!!
- Знам, знам.
-А ти какво правиш? Как си? Кога ще те видя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Михайлова Всички права запазени
