... на следващия ден той заминал. Снежина се затворила в стаята си и не помръдвала оттам, свита на пода, с ръцете свити около коляното и плакала, плакала ден и нощ. Това продължило три дни, докато...
 - Снежи за теб е - някакъв Митко!

Усмивка, за първи път от толкова дни усмивка се появила на лицето й, тя си избърсала сълзите и вдигнала телефона.
 - Здравей, миличка, как си?- се обадил познатия глас.
 А тя мълчала и не можела да повярва, че отново чува гласа на любимия си.
 - А ти как мислиш, че съм?! - проплакала тя.
 - Извинявай, мила. Знаеш ли каква новина имам за теб?
 - Каква?
 - Ами... ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕ!!!
 - И аз те обичам, много, много, ама АДСКИ много!!!
 - Знам, знам.
 -А ти какво правиш? Как си? Кога ще те видя?