Mar 22, 2007, 8:01 PM

Една любов...2

  Prose
1.3K 0 1
... на следващия ден той заминал. Снежина се затворила в стаята си и не помръдвала оттам, свита на пода, с ръцете свити около коляното и плакала, плакала ден и нощ. Това продължило три дни, докато...
 - Снежи за теб е - някакъв Митко!

Усмивка, за първи път от толкова дни усмивка се появила на лицето й, тя си избърсала сълзите и вдигнала телефона.
 - Здравей, миличка, как си?- се обадил познатия глас.
 А тя мълчала и не можела да повярва, че отново чува гласа на любимия си.
 - А ти как мислиш, че съм?! - проплакала тя.
 - Извинявай, мила. Знаеш ли каква новина имам за теб?
 - Каква?
 - Ами... ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕ!!!
 - И аз те обичам, много, много, ама АДСКИ много!!!
 - Знам, знам.
 -А ти какво правиш? Как си? Кога ще те видя?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...