Една мечта

  Някога в едно градче живяло малко момиченце.Всеки ден то ходело на училище и вечерта се прибирало.Никой не му обръщал внимание,то било най-обикновено дете.Дете,но с мечта-да се превърне в лястовичка.

  Всяка пролет,когато лястовичките долитали от юг,за да отгледат малките си,момиченцето прекарвало часове гледайки полета на птичките,запомняло движенията,навиците им начина им на живот и все повече се обеждавало,че иска да е лястовичка.

  Към края на едно лято,когато лястовичките започнали да отлитат за по-топлите места,момиченцето решило,че е готово,че е научило всичко за летенето,след толкова много часове прекарани в изучаване на движенията им.И така момиченцето се качило на покрива на къщата им и скочило със затворени очи. Докато падало почувствало,че сякаш се носи с вятъра.Отворило очи и изведнъж осъзнало,че е лястовичка,която лети сред ятото.Опиянено от сбъднатата си мечта детето се отделило и полетяло свободно.Тъй като не отлетяло заедно с другите лястовички на юг детето останало по тамошните места да прекара есента.Но след нея дошла зимата,с нея гладът и студът.Но гладът не бил спътник само на малката лястовичка, а и на всички други животни.Един ден, докато си летяла в търсене на подслон,за да се скрие от дъжда,усетила,че нещо я заплашва-това бил орелът тръгал на лов.След часове мъчително летене, преследвана от хищника лястовичката успяла да се скрие в клоните на едно дърво.Там,изтощено от дъжда и студа,детето-лястовичка пак се размечтало-колко хубаво би било да е лъв,припичащ се на слънце след обилно ядене.Така унесено от мечти детето-лястовичка заспало.

  Когато се събудило,то се изненадало-една голяма лъвица лежала на припек-мечтата на момиченцето отново се сбъднала.Така дни лъвицата ловувала и се припичала на слънце,забравяйки за зимата,студа и полета на лястовичката,но забравяики и своята истинска същност.Заживяло детето като лъвица с нейните отговорности-отгледала поколение, ловувала,припичала се-всеки ден едно и също. Но и този живот омръзнал на детето-лъвица,то отново се  размечтало.Превръщало се на кон,маймуна,мечка,риба и още много други животни,като за всяко свое превъплащение отдавало по нещо от спомените си.Последния си спомен детето отдало за мечтата да бъде голям човек.Така то заспало.На сутринта когато се събудило,то било вече жена със семейство,работа и отговорностти. Заживяло като голям човек,но нищо не му вървяло.Работата била трудна,грижите за семейството непосилни,а и огромните отговорности...

  Ден след ден порастналото дете затъвало все повече и повече.Животът на жената станал ад,непоносим ад,с който момиченцето не можело да се справи.То просто не било дорасло,за да поеме тези грижи.Затова му се приискало този ад да свърши.Качило се на покрива на къщата и там миг преди да скочи,то видяло полета ня лястовичката.Това му припомнило нещо,нещо отдавна забравено.И най-сетне разбрало,че не иска да е животно или голям човек,то искало да се превърне отново в онова отдавна изгубено дете.И така жената скочила със затворени очи,когато ги отворила тя отново била едно малко момиченце,лежащо в болничната стая.

  Всички се радвали на чудодеиното оздравяване на малкото момиченце.Когато се оправило напълно,то се прибрало с родителите си в къщи и си върнало предишния живот. Само,че сега детето било друго,то знаело и помнело всичко преживяно, затова се научило да живее собствения си живoт.Когато порастнало то наистина се превърнало в онази жена от мечтите си,само че сега била щастлива,защото разбирала отговорностите на живота и никога не забравила преживяното и наученото.Тя разбрала,че живота е един и трябва да го изживееш целия, не прескачайки от мечта на мечта.