23.06.2015 г., 22:01

Една сакрална дума

668 0 1

 

Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!

Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.

В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръченицата двамата играчи ту се разделят, ту отново се събират и играят заедно, хванати за ръченика.

В ежедневието се хващаме за гушите и всеки тегли към себе си.

В многогласното народно пеене отделните гласове се сливат хармонично в една обща мелодия.

В ежедневието разногласието заглушава тази мелодия, предавана от поколение на поколение векове наред.

Ако прогоним враждата от сърцата си и надникнем дълбоко в тях, ще открием там една сакрална дума, завещана от дедите ни и закодирана в хилядолетното народно творчество. Думата ЗА-ЕДНО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...