Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!

Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.

В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръченицата двамата играчи ту се разделят, ту отново се събират и играят заедно, хванати за ръченика.

В ежедневието се хващаме за гушите и всеки тегли към себе си.

В многогласното народно пеене отделните гласове се сливат хармонично в една обща мелодия.

В ежедневието разногласието заглушава тази мелодия, предавана от поколение на поколение векове наред.

Ако прогоним враждата от сърцата си и надникнем дълбоко в тях, ще открием там една сакрална дума, завещана от дедите ни и закодирана в хилядолетното народно творчество. Думата ЗА-ЕДНО!