27.02.2021 г., 21:47 ч.

Една случайна разходка 

  Проза » Разкази
434 3 5
3 мин за четене

Една случайна разходка по *Витошка*.

 

Лъскави витрини.

Магазини, които сменят наемателите си на всеки няколко месеца. Нескончаеми ремонти. Продавачки, прозяващи се отегчено и пушещи на вратите. Няма клиенти. Климатиците дънят на *мах* при отворени помещения. Звуци на хард рок и чалга. Едновременно.

Цени, които конкурират успешно цените на Плас Вандом, Пето Авеню, Пикадили Съркъл или Виа Кондотти. Някъде има *намаление* до 90%...

Луксозни кафенета с безумни ценоразписи.

Тълпи от сноби, маркови дрехи, татуировки, много силикон...

Миризма на тежки парфюми и мазни дюнери.

Мръсотия, боклуци, преливащи кошчета за отпадъци.

Миризма на Ориент...

 

Разкъртени и разнебитени тротоарни плочки, пръскащи зловонна, кафява помия при първия дъжд.

Олющени фасади.

 

Крака, обути в лъскави обувки, между които лазят дрипави просяци. Някои от тях в инвалидни колички, с неграмотно написани картонени табели, искащи настойчиво подаяние.

 

Стари реститутки със синкави прически и лъскави бижута, разхождащи домашните си любимци. Поразително приличащи на тях.

Намръщени бодигардове, гледащи подозрително. Адвокати. *Добре облечени бизнесмени*, банкери, безработни.

Тълпи от нищонеправещи хора, бутащи се безпардонно. Млади момичета, изглеждащи с 10-15 години по-стари...

 

Казина, скъпи часовници, бижута и диаманти зад бронирани витрини.

Сладолед.

Улични сергии със стоки *менте* от Илиенци на приемлива цена.

Сергии с книги и СD. Будки за вестници и списания с гола женска плът. Обменни бюра за валута с необявени курсове.

Погледи, скрити зад слънчеви очила. Фалшиви усмивки. Фалшиво благополучие.

 

Полицейска кола с двама отегчени полицаи. Пушещи евтини цигари и пиещи кафе от картонени чашки. Чакащи поредната парична вноска от сводника или дилъра...

 

Застаряващи плейбои с изкуствен соларен тен, златни гривни и синджири, тръгнали на лов за млада силиконово татуирана плът.

Нескончаеми празни от съдържание разговори и звън на мобилни телефони...

И скудоумие. И суета. И скука...

 

И едно момиче.

На ъгъла.

Свирещо на цигулка.

С отворен празен калъф на тротоара в краката му.

Дали някой ще му даде два лева?

Може и монета от един...

И дали някой ще се спре да го послуша?

Едва ли.

Днес *класика* е мръсна дума. А за повечето - дори непозната.

Момичето свири старателно. И учудващо вярно, дори и без ноти.

Свири *Годишните времена*. На Вивалди....

 

2008 г.

/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/

© Dimitar Ikimov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Помня я тази “Витошка”, въпреки че не съм софиянец. Тя е черно-бяла. Момичето, свирещо на цигулка е само бяло. Сладоледът, който присъства в разказа като изречение от една дума - също.
  • болшое спасибо, дорогая!
  • Это не литература, это кинематограф - насмотрелась всего -О.Вивальди! Осень, скрипка...
  • благодаря, Силвия.писано е доста отдавна, в други времена...но май нищо не се е променило. роден съм и отраснал в центъра на София. новото "боядисване" не доведе нищо хубаво след себе си. . за огромно съжаление.
  • Ярки описания, врязващо студени, недружелюбен град, изпитах страх от самотата, докато четях, а аз си я обичам. Пожелавам на онова момиче, красиви и пълни с топлина в сърцето, годишни сезони! Прочетох с удоволствие.
Предложения
: ??:??