Една случайна разходка
3 min reading
Една случайна разходка по *Витошка*.
Лъскави витрини.
Магазини, които сменят наемателите си на всеки няколко месеца. Нескончаеми ремонти. Продавачки, прозяващи се отегчено и пушещи на вратите. Няма клиенти. Климатиците дънят на *мах* при отворени помещения. Звуци на хард рок и чалга. Едновременно.
Цени, които конкурират успешно цените на Плас Вандом, Пето Авеню, Пикадили Съркъл или Виа Кондотти. Някъде има *намаление* до 90%...
Луксозни кафенета с безумни ценоразписи.
Тълпи от сноби, маркови дрехи, татуировки, много силикон...
Миризма на тежки парфюми и мазни дюнери.
Мръсотия, боклуци, преливащи кошчета за отпадъци.
Миризма на Ориент...
Разкъртени и разнебитени тротоарни плочки, пръскащи зловонна, кафява помия при първия дъжд.
Олющени фасади.
Крака, обути в лъскави обувки, между които лазят дрипави просяци. Някои от тях в инвалидни колички, с неграмотно написани картонени табели, искащи настойчиво подаяние.
Стари реститутки със синкави прически и лъскави бижута, разхождащи домашните си любимци. Поразително приличащи на тях.
Намръщени бодигардове, гледащи подозрително. Адвокати. *Добре облечени бизнесмени*, банкери, безработни.
Тълпи от нищонеправещи хора, бутащи се безпардонно. Млади момичета, изглеждащи с 10-15 години по-стари...
Казина, скъпи часовници, бижута и диаманти зад бронирани витрини.
Сладолед.
Улични сергии със стоки *менте* от Илиенци на приемлива цена.
Сергии с книги и СD. Будки за вестници и списания с гола женска плът. Обменни бюра за валута с необявени курсове.
Погледи, скрити зад слънчеви очила. Фалшиви усмивки. Фалшиво благополучие.
Полицейска кола с двама отегчени полицаи. Пушещи евтини цигари и пиещи кафе от картонени чашки. Чакащи поредната парична вноска от сводника или дилъра...
Застаряващи плейбои с изкуствен соларен тен, златни гривни и синджири, тръгнали на лов за млада силиконово татуирана плът.
Нескончаеми празни от съдържание разговори и звън на мобилни телефони...
И скудоумие. И суета. И скука...
И едно момиче.
На ъгъла.
Свирещо на цигулка.
С отворен празен калъф на тротоара в краката му.
Дали някой ще му даде два лева?
Може и монета от един...
И дали някой ще се спре да го послуша?
Едва ли.
Днес *класика* е мръсна дума. А за повечето - дори непозната.
Момичето свири старателно. И учудващо вярно, дори и без ноти.
Свири *Годишните времена*. На Вивалди....
2008 г.
/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/
© Dimitar Ikimov All rights reserved.
