Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очакваха търпеливо най-ранобудните пътници, които да изкушат.

Една възрастна дама с тъжно лице, която всеки ден продаваше билки и подправки точно до павилиончето за пижами, вече разстилаше голям стар чаршаф, върху който да подреди своите лечебни треви и лозови листа, надиплени грижливо във вързопчета.

Отнякъде скоро се появи млад мургав мъж с мръсна коса и странен поглед. Беше обут в къси панталони и вълнени чорапи с джапанки на краката. На гърба си носеше разкопчано старо горнище на анцуг на българския национален отбор по футбол. Мъжът се спря пред витрината на баничарницата и погледа няколко секунди с интерес целия асортимент от тестени лакомства. Шишкото от другата страна на витрината, явно доста ядосан от нахалството на този съвременен Хитър Петър, който нямаше да купи нищо, изведнъж изпищя с женски гласец:

- Я да се махаш оттук! Всяка сутрин ли трябва да те гоня аз теб бе, м@нго?! Разкарай се!

Младият мъж се стресна, а любопитството в погледа му бързо се смени с ужас и недоумение. С бързи крачки той се отдалечи на безопасно разстояние.

Някъде от другия край на подлеза се чу китара и хармоника - беше човекът, който от време на време свиреше тук на минувачите, които му хвърляха по някоя и друга монета в разтворения пред краката му калъф. Уличният музикант се увлече в изпълнението на "Ден след ден" - сякаш свиреше заедно със самия бате Васко Кръпката и "Подуене Блус Бенд". После изведнъж спря и извади една жълта запалка. Облиза пресъхналите си от хармониката устни и взе в ръка цигарата, която до този момент си почиваше важно зад дясното му ухо. Запали я с върховно блаженство и примижавайки се наслади на първата глътка цигарен дим. Може би наистина има нещо сакрално и много интимно в това. Пушачите със сигурност знаят.

Появиха се и първите пътници, които бяха пристигнали с бързия влак отнякъде. А диспечерката съобщи някак между другото, за малко закъснение от 15 минути. Но какво са 15 минути за световната история и още повече за БДЖ?!

Музикантът продължаваше да се наслаждава на цигарата си, когато забеляза мургавият млад мъж, когото бяха прогонили преди малко от баничарницата. Той безмълвно беше втренчил поглед в цигарата, която намаляваше с всяко дръпване. Нещо като че ли трепна у китариста, докосвайки най-тънките струни на онази негова невидима душевна китара, на която също му се налагаше да свири и то всеки ден.

- Ей, шшш! - подвикна той на момчето, което продължаваше да го зяпа - Ела тук бе!

Бездомникът го погледна като подплашено животно и замръзна на мястото си, докато китаристът дръпна за последно от цигарата си, която вече се беше превърнала във фас. Погледна я със снизхождение и му я подаде с думите:

- На, вземи!

Вместо да я вземе обаче, мъжът с късите панталони и джапанките бавно се обърна и тръгна към изхода без да каже нищо.

Уличният музикант поклати глава многозначително, сякаш казваше "Както искаш!", дръпна за последно от догарящия фас и го хвърли пред себе си. После се прокашля старателно, нагласи хармониката си и поде първите акорди на поредното блусарско парче.