29.09.2009 г., 11:49 ч.

Една тъмна вечер 

  Проза » Разкази
1813 0 1
2 мин за четене

Беше тъмна студена вечер. Аз и най-добрата ми приятелка - Ива, вървяхме по тесен разбит път. Отивахме в нейната вила. Беше доста страшно. Отвсякъде чувах разни шумове, а между дърветата сякаш се движеха хиляди сенки. Погледнах назад и видях тъмен силует на около двеста метра от нас. Споделих на приятелката ми какво съм видяла, но тя ми каза, че просто съм изплашена. Все пак се затичахме. Когато спряхме, силуетът вече го нямаше. Часът беше около 23.30, а ние бяхме самички в студената нощ. След като повървяхме още малко, ни настигна син пикап. Спря, и отвътре шофьорът  ни попита: "Накъде сте, момичета?" Обяснихме му къде отиваме и той се съгласи да ни закара. Чак когато влязохме в колата, видяхме шофьора. Беше мъж с черно яке с качулка. Лицето му не се виждаше. Досущ като силуета, който ни преследваше. Усетих как ме полазват тръпки по цялото тяло. Треперех от страх. Ива беше стиснала здраво ръката ми и беше пребледняла. Изпитваше същото като мен. Изведнъж се оказахме пред някаква къща. Пикапът спря. Мъжът слезе и започна да ни дърпа. Ние пищяхме в ужас, но той не преставаше. Тогава извади някакъв мокър парцал, който допря до устата ми. После всичко изчезна... Не знам колко време бе минало, но когато се събудих, бях в някакъв гараж. Бях здраво вързана за ръцете и краката. Оттам се виждаше къщата, по-точно кухнята. Светлината в къщата едва-едва мъждукаше, но успях да видя Ива, която беше просната на масата. Изглежда беше в безсъзнание. Мъжът се надвеси над нея и извади някакъв нож. Тогава изглежда пак съм припаднала, може би от страх, може би от преумора, не знам. Следващото нещо, което си спомням, бе че бях напълно гола и онзи звяр ме опипваше. Той започна да се съблича. Изведнъж всичко изчезна... Цялата картина просто... изчезна. Сега виждах един тунел, в края на който се виждаше светлина. Бях съвсем близо до нея. Тогава от светлината се появи образът на Ива. Тя беше протегнала ръката си и ме викаше. Но гласът ù звучеше някак... странно. Аз протегнах също ръка и почти я докоснах. Тогава започнах да се отдалечавам от светлината, сякаш нещо ме дърпаше назад. Все още виждах образа на Ива, но той бе съвсем далечен, едва забележим. После съвсем изчезна. Светлината бе станала малка точка, а по-късно тя също изчезна. Всичко бе потънало в мрак. Тогава отворих очи... Намирах се вкъщи. Бях легнала на земята и цялата бях в пот. Усетих, че ръката ми стискаше нещо здраво. Това бе една смачкана кутийка. Кутийка от LSD. Три лентички липсваха...

© Христо Гаврилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??