14.06.2019 г., 21:05 ч.

Едно към едно 

  Проза » Хумористична
573 0 0
1 мин за четене

Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега насетне премиални ще се раздават на калпак и аз сериозно се запитах дали не бях направил погрешен ход.

После пък чух някой да казва, че съм имал вид на човек, когото го е стегнал чепикът. За да не ме одумват, аз минах на сандали, макар че още беше доста хладно.

Два дена по-късно пък заместник-шефът ме привика, за да ми обяви недвусмислено, че ако не си повиша производителността на труда, то той лично ще ми затегне тирантите. Сами се досещате, че престанах да нося тиранти. И в пълно съответствие със законите на Мърфи, още същата вечер по телевизията съобщиха за предстоящо повишаване на цените и съответно затягане на коланите. Е, тук вече ме заклещиха. Ако след тирантите оставя и колана, гащите ми просто ще падат !

Та си рекох на акъла: «Добре поне, дето никой досега не е казал, че съм под чехъл. Защото хич не си представям как бих могъл да накарам всички в къщи да ходят по чорапи.»

 

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??