В очите й имаше сълзи. Тя плачеше за него. Какво беше болката в този момент? Какво беше за нея любовта...? В тихия й глас пролича безразличие, тъга... Защо ли, какво ли може да й се е случило. Само тя си знаеше... Всички й казват, че е млада, че животът й предстои. Но думи напразни... тя утеха в нищо не намира. Той я мразеше.
Това й беше достатъчно, за да не намира причина да се усмихва. Той не виждаше как страда тя, а тя не спираше да плаче. Той промени живота й, после я остави сама. Нима момичето може да намери утеха, след като нищо друго не я интересува в този свят...Колко тъжна изглеждаше сега... Дъждът валеше. Тя беше замислена. Давеше се в спомени. Спомняше си първия път, когато го видя и веднага се влюби в него; как си е мечтала да се сгуши в прегръдката му, да се загуби в големите му ръце.
Сълза подир сълза се стичаше по лицето й. Безмълвна, искряща като малка звезда, тя стоеше неподвижна... За миг, пътувайки дълбоко в мислите си, тя се усмихна. Какво ли я е впечатлило? Какво л ...