Jun 6, 2008, 6:57 AM
Едно момиче страда
1 мин reading
В очите й имаше сълзи. Тя плачеше за него. Какво беше болката в този момент? Какво беше за нея любовта...? В тихия й глас пролича безразличие, тъга... Защо ли, какво ли може да й се е случило. Само тя си знаеше... Всички й казват, че е млада, че животът й предстои. Но думи напразни... тя утеха в нищо не намира. Той я мразеше.
Това й беше достатъчно, за да не намира причина да се усмихва. Той не виждаше как страда тя, а тя не спираше да плаче. Той промени живота й, после я остави сама. Нима момичето може да намери утеха, след като нищо друго не я интересува в този свят...Колко тъжна изглеждаше сега... Дъждът валеше. Тя беше замислена. Давеше се в спомени. Спомняше си първия път, когато го видя и веднага се влюби в него; как си е мечтала да се сгуши в прегръдката му, да се загуби в големите му ръце.
Сълза подир сълза се стичаше по лицето й. Безмълвна, искряща като малка звезда, тя стоеше неподвижна... За миг, пътувайки дълбоко в мислите си, тя се усмихна. Какво ли я е впечатлило? Какво ли я е накарало отново да се усмихне, след толкова сълзи и тъга. Нима е зарадвана от нещо или някой? Нима е намерила най-сетне утеха?
Не, тя не беше щастлива... тя просто виждаше неговите очи в звездите, чувстваше го толкова близо... И въпреки всичко това я караше да се усмихне, макар и за миг...
Това й беше достатъчно, за да не намира причина да се усмихва. Той не виждаше как страда тя, а тя не спираше да плаче. Той промени живота й, после я остави сама. Нима момичето може да намери утеха, след като нищо друго не я интересува в този свят...Колко тъжна изглеждаше сега... Дъждът валеше. Тя беше замислена. Давеше се в спомени. Спомняше си първия път, когато го видя и веднага се влюби в него; как си е мечтала да се сгуши в прегръдката му, да се загуби в големите му ръце.
Сълза подир сълза се стичаше по лицето й. Безмълвна, искряща като малка звезда, тя стоеше неподвижна... За миг, пътувайки дълбоко в мислите си, тя се усмихна. Какво ли я е впечатлило? Какво ли я е накарало отново да се усмихне, след толкова сълзи и тъга. Нима е зарадвана от нещо или някой? Нима е намерила най-сетне утеха?
Не, тя не беше щастлива... тя просто виждаше неговите очи в звездите, чувстваше го толкова близо... И въпреки всичко това я караше да се усмихне, макар и за миг...
© Тайнствената All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Когато се привържеш към някого е трудно да го забравиш...
-
Просто гледай напред...
Иначе ме разчувства...Поздрави и 6 от мен... -
Действително тъжна история. Но истината е, че всички в подобна ситуация изпадат в меланхолни настроения и си мислят, че така винаги ще продължи. То е, защото са заслепени /младостта е склонна към суперлативи/ и не умеят да чакат достатъчно. В действителност, след време неизменно идва момент, когато проглеждат и си казват: "Но така ли е наистина? Това той ли е /тя ли е/?
Как е възможно да съм бил /а/ толкова сляп /а/ ?
Защото животът е незаменим и единствен независимо от всичко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
