1.09.2009 г., 23:48

Едно разбито сърце

1.2K 0 2
1 мин за четене

Видях те да се разхождаш, бе самотна сякаш - така и се запознахме. Твоите очи блеснаха, усмивка се появи на лицето ти. Ти дори поиска света от мен с погледа си.
Искам да знам всичко за теб, искам да сме като Ромео и Жулиета. Може би след първата ни вечер, може би тогава ще се влюбиш в мен. Обаче, когато ти отново ме погледна, тогава ни видях щастливи. Аз поисках винаги да си моя, поисках времето да спре, за да ти се нагледам. Исках лице в лице, сърце до сърце да сме. Как така за толкова малко време, ти стана всичко на този свят за мен. И сега вече повярвах, че желанията се сбъдват. Защото аз виждам целия си живот в теб, когато те погледна. Казваше, че съм безнадежден романтик. Бил съм силно влюбен в теб - без причина! Но, скъпа, когато те видях първата вечер, аз просто разбрах. Нещата след това не бяха същите, не знаех коя си, но се влюбих в теб. Ти промени плана за живота ми. За теб винаги ще съм наоколо, за теб ще премина и небето, за теб бих направил всичко. Мила, когато ме погледнеш, тогава аз съм твой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да можеше и мен някой да обича така... страхотно е !
  • Виното ни завладява влизайки през устата, любовта през очите. Отпивам глътка и въздишам с поглед.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...