Едно сутрешно кафе
Изглежда да сме подранили с Гочо Умното в кварталното бистро на чашка сутришно кафе...
Пийваме, примляскваме, гледаме минувачите, забързани за някъде...
- Сутринта четох...- започна несигурно Гочо
- В кой сайт,.. за какво.. - попитах машинално
- ФАКТИ - натъртено рече Гочо
- Да, прочетох и там,.. но виж сравни с ПИК и БЛИЦ...
Замълчахме, сякаш отново четяхме в нета...
- А ония от бТВ, видиш ли ги четат и сричат...,- вметнах
- Сричат, защото госпожата е с нови очила,.. лещите й били на профилактика...- добави и Гочо
- Абе, дали преписват от някъде., та всичко знаят...- попитах несигурно
- Преписват ами,.. ти как завърши виШото си бе, или си забравил, нали с преписване...А виж, Цветанка, не може без очила, я мигне и е изпуснала буквите от монитора и какво ще пита после гостите си...и една вода даже не ги и черпи...
Ами така е , всеки гледа ТВ, или рови из Интернета,защото друго няма какво да прави,..
и после му е криво, че не го слушат като разказва телевизора...
Отпихме от кафето,.. добре, че беше дълго, с по-малко кафе и захар, защото не е здравословно, а с по-вече чешмяна водичка....
- Абе знаеш ли,жената на твоя приятел, правила хубава френска любов...- уж случайно попита Гочо
Погледнах го изкъсо...
- И тебе ли вързаха бе Гочо,..аз, до колкото знам, тя въобще не е ходила във Франция...от къде ще ги знае тези работи...
Гочо само поклати глава неопределено...
Приятна жена, ухаеща на парфюм, с модна прическа и грим, доближи до масата,.. погали ме и щипна по бузката и с усмивка шеговито каза
- Скъпи отивам на работа... За довечера съм приготвила всичко, не се притеснявай...
Гочо, погледна след нея,.. погледна мене
- Човек да ти завиди,..- въздъхна той - Какви са тези мацки дето се въртят около тебе бе...
- А, това е жена ми, не я ли позна бе,.. Нали махнаха маските и вече могат да се гримират ,... ами така де, да видим и ние, че имаме хубави жени... Иначе има маска,.... няма грим, няма червило,, ами така де, все едно живеем в пещерите...
Надойдоха и другите...и започнаха един през друг
- Да знаете, какво прочетох...
- Аз пък слушах, че...
Спогледахме се с Гочо...
- Знаем го бе,... - подчерта Гочо Умното - Нали от зарана за това говорим с него...
А беше такава слънчева утрин,..птички се гонеха в клоните на дърветата...
Красиви, гримирани и весели жени , без маски , тропаха с токчетата по тротоара.,... а ние
какво давали по телевизията, какво написали по сайтовете,... чухте ли,.. видяхте ли интервюто с...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
