Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я и се загуби сред другите деца, след 20 минути се върна с куклата и я сложи в скута ми, погледна ме усмихнато и каза:
- Виж, направих прическа на куклата.
В началото не можах да разбера какво стана. В един момент осъзнах – куклата беше подстригана много късо, дългата коса бе изчезнала, огледах се и едва тогава забелязах, че всички деца около мен – и момиченца и момченца бяха подстригани много късо, куклата бе заприличала на тях.
© Людмила Борисова Всички права запазени