Ех, живот...

Животът... какво е той? Колко струва? Нима вече и той се обезцени и стана незначителен за другите? Хората живеят ден за ден и ги е страх да мислят за утрешния, защото не знаеш какво те чака зад ъгъла. Толкова много неща има за научаване, а ние сме тук за толкова малко време, а и не проявяваме такова желание. Вглъбяваме се в проблемите си и не виждаме колко много и дребни неща могат да ни направят по-добри, по-различни. По цял ден плачем, че нещо ни боли, че на работа (училище) нещата не вървят, че някой мъж не ни обръща желаното внимание. Къде остава тръпката за живот? Онова, което те кара като се събудиш сутрин, да се събудиш, да се усмихнеш на слънцето и да си кажеш "Благодаря ти, Господи, че съм жив/а!" Кога за последен път сте стояли и сте се наслаждавали на красотата на природата, на песента на птиците, на аромата на живота! Не бива да падаме духом при първия провал, а напротив, той трябва да ни амбицира и да ни напомни, че сме живи! Да се борим за онова, което искаме, а не да униваме и да проклинаме съдбата! Сега е моментът! Усмихни се широко и напук на всички и на всичко изкрещи колко много обичаш всичко и всички около себе си! Продължи напред, с гордо вдигната глава и с вярата, че животът е низ от възход и падение и някой ден ще дойде и твоят "звезден" миг и ще бъдеш най-щастливият човек на света! Всичко, което ти трябва, за да оцелееш, е вътре в теб! Повярвай в себе си и във възможностите си! Ти си върхът!