21.12.2024 г., 11:34

 Ежедневки (138 и 139 част)

570 0 4

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 138

 

1. Маскирах се, като дърво... и ме разцелуваха с брадвата...

2. Завиждам на маймуните... знаели са, кога да кажат Стоп на еволюцията...

3. Пия, като свиня... а след определена фаза почвам и да грухтя...

4. Бях много глупаво дете... и още пазя тази детска черта в себе си...

5. Повярвах в дявола... след като се ожених за сестра му...

6. Не съм графоман... само имам всички характеристики на такъв...

 

18.12.2024.

 

Ежедневки 139

 

1. Маскирах се, като щипалка... и сега щипя яко женски дупенца само...

2. Разпилях си мисълта... от безмислие...

3. Дадох си едните слипове на ближния... но забравих, че нямам други...

4. Изглеждам много тъп... но съм по-тъп, отколкото изглеждам...

5. Вечерях с прекрасна жена... и ми остана от нея и за закуска...

6. Изворът ми на вдъхновение е съразмерим с вселената... защото е човешката глупост...

 

18.12.2024./20.12.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Ина.
  • По-важно е как изглеждаш, другото е проблем на околните...
  • Петре, хитрата маймуна си остана мамуна, а уж, умната, сега бачка и живее ф стрес 😂
    А преди парашутките си дадох и патурите, та сега бера ядове по голо дупе 🤣
    Мерсаж.
  • Я да видя какво си ни приготвил,... отново вярни смехории, а
    Изкефи ме 138.2, хитри маймуни ей, ама трябвало е по-рано да дръпнат шалтера
    А по 139.3...трябвало е ако имаш два, да дадеш единия на ближния си, а сега когато застудя, ко пра'им, а...

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...