1.03.2019 г., 10:01 ч.

 Експериментът 

  Проза » Повести и романи
452 0 0
5 мин за четене

Саманта се запъти към спирката, където щеше да се качи на автобуса към вкъщи. Чакаше този ден от няколко седмици. Щеше да се прибере в родния си град и от там да се запъти заедно с трите си най-добри приятелки към прекрасен планински курорт, за да прекара една невероятно седмица в каране на ски, спа процедури и други забавления. Все пак заслужаваше всичко това след почти успешно завършената сесия. ”Пет взети изпита от шест не е зле”, помисли си тя докато наближаваше, опитвайки се да не мисли за несправедливия професор, който се заяждаше с нея от миналата година и все я късаше.Най-после стигна, сложи сака си на земята и започна да рови в дамската си чанта, търсейки мобилния си телефон. Мисията се оказа невъзможна, заради множеството дребни нещица, които не се бяха побрали в сака и сега образуваха хаос в чантата й. Изпъшка, повдигна глава и се огледа. Тогава го видя. Стоеше на десетина метра от нея. Беше висок, тъмен , облечен в стилни черни дрехи. Опита се да разпознае дали не е някой от нейния град, но не успя да види добре лицето му, тъй като беше обърнат настрани. „Дано се качи в моя автобус“. Точно в този момент обаче на спирката спря малък бял бус и момчето се качи в него. ”Жалко”, помисли си Саманта . Започна да превалява леко. Саманта се загърна в палтото си и загледа нетърпеливо към далечината. Големият зелен автобус се носеше бързо по натовареното платно и спря рязко пред нея. - Хайде, Сам! Качвай се бързо! – чу се глас през току-що отворилата се врата. - Здравей , Джон! – поздрави тя нисичкия и приветлив шофьор, който вече й беше станал приятел след многократните й пътувания. - Какво правиш? Отдавна не съм те виждал, къде се изгуби? – попита той с усмивка. - Ами нали знаеш – учене, изпити. Не съм си ходила няколко седмици и нямам търпение да се прибера! – каза Сам с ентусизъм. Джон се засмя и потегли. Сам се настани на първата седалка зад него и се обърна да се огледа. Не видя познати лица. Пътуваха вече по магистралата. Побъбри си малко с Джон, след което заспа и се събуди чак преди да влязат в Силктаун – малко китно градче с население около 20 000 души. Саманта беше израснала там до деветнадесетата си година и обожаваше градчето. Беше свикнала със спокойствието му, познаваше повечето жители, там бяха приятелите и семейството й – неща, които много и липсваха в големия град. Още докато влизаха в автогарата забеляза майка си да приближава перона. Вече валеше силно. Автобусът спря, Саманта се сбогува с Джон и слезе. Майка й се усмихна и отвори широко ръце да я прегърне. - Здравей, скъпа. Радвам се да те видя. - Здравей, мамо. – Саманта потъна в прегръдката й, все още не успяваща да асимилира , че е вкъщи. - Хайде да си ходим. Патрик ни чака у баба ти на семейна вечеря Родителите на Сам, Томас и Лили, бяха разведени още откакто тя беше бебе и сега Лили живееше с дългогодишния си приятел Патрик. Саманта реши да остане в къщата на баба си и дядо си, където беше живяла цял живот. Спряха пред малката къщичка и се запътиха към вратата тичайки, тъй като дъждът продължаваше да се сипе като из ведро. Възрастна руса жена с очила и грейнало лице отвори вратата. - Здравей, бабо! – усмихна й се Саманта. Вечерта премина спокойно. Вечеряха, бъбреха си надълго и нашироко, след което Лили и Патрик си тръгнаха, а Саманта започна да си пренарежда багажа в един голям куфар като добави ски костюма и разни други принадлежности. Мобилният й иззвъня. Чу се сънен глас: - Хей, Сам , прибра ли се вече? - Да, Бека , тъкмо си приготвям нещата за утре. Ти какво правиш? - Легнах да гледам телевизия , но съм заспала и сега ще ставам да се оправям и аз. Чу ли се с другите? – попита Ребека със същия сънлив тон. - Не, сега мислих да им звъня да се разберем кога ще тръгваме. – каза Сам. - Ами, аз мислех към шест, за да стигнем навреме и да не си пропилеем деня. Имаме около три часа път, но сигурно ще спираме за почивка, така че би трябвало към 10 да сме там. Доплатихме за по-ранно настаняване. Нямам търпение да яхна ските. – каза Ребека вече по-енергично. - Провери ли колата, да не закъсаме някъде по пътя ? - Ха-ха. Шегаджийка такава. – засмя се Сам. – Помолих Патрик да я види вчера за по-сигурно и каза, че всичко е наред. В шест идвам да те взема. - Добре, ще се видим утре. И по-бързо си оправяй багажа, та да легнеш да се наспиш.- заръча Бека. - Да , да. – измърмори Сам и затвори. Ребека Уотър беше нейна приятелка вече почти осем години.Запознаха се в училище, когато ги преместиха в един клас и от тогава станаха неразделни. След като завършиха кандидатстваха в различни университети, но тъй като Бека беше задочно успяваха да се видят винаги когато Саманта се прибираше. Беше с дълга кестенява коса и кафяви очи. Носеше очила, които много й отиваха и правеха лицето и да изглежда още по-нежно. Беше реалист, който винаги запазваше самообладание в напечени ситуации и най-важното – приятел, на който винаги можеше да се разчита. Саманта прибра набързо каквото беше останало от багажа и побърза да се обади на другите си две приятелки докато не е станало късно. Първо позвъни на Британи Форест. Дребна слабичка брюнетка, чието семейство беше съседи и приятели с това на Ребека и така се бяха запознали и със Сам. Винаги си угаждаха една на друга. За разлика от Бека и също като Сам, Британи беше голяма мечтателка и емоционална натура. Затова често се караха, но накрая винаги стигаха до консенсус. Британи също учеше в града, в който и Сам, но се виждаха рядко, защото тя често се прибираше в Силктаун, за да помага в семейната фирма за недвижими имоти . - Саааам ! – извика Британи в слушалката. – Прибра ли се най-после? - Да, преди два часа още, но бях заета малко с нашите и затова сега се обаждам набързо да ти кажа, че утре към шест ще мина да ви взема с Бека, да си готова. – отговори Сам. - Добре, ще се постарая. Каза ли на Джейн или аз да й звънна? – попита Британи. - Звънни й ти, аз да се дооправям тук и да лягам. - Добре. До утре. - До утре. Джейн Скот беше най-новият член на компанията. Запознаха се в един клуб, който другите често посещаваха и си допаднаха от самото начало. Висока, руса и слаба, също много емоционална и пряма беше чудесно допълнение. Виждаха се доста често със Сам, тъй като учеха в един университет и благодарение на метрото постоянно се събираха, за да изпият по едно уиски и да си побъбрят. Багажът беше готов. Сам закопча циповете, облече набързо пижамата и се метна в леглото. Заспа на секундата.

© Мая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??