9.08.2023 г., 13:21 ч.

 Експериментът – 8 

  Проза » Разкази, Други
240 1 2
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

                 А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.

- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела

- За хубава и приятна госпожица винаги ще намеря 2-3 часа - засмях се - Кафе, тортичка и приятна компания с красива жена е мечта на всеки мъж, било млад или стар.

Насядахме по столовете, по скоро един до друг като стари познайници, отколкото само като колеги.

- Стела извинявай, но къде отиде Йорго, не го виждам из офиса, не сте ли вече двамата заедно - попитах

- Петро, Петро, какво да ти кажа, поредната любовна измама или не отговаряне на изискванията на някой. Йорго се заблудил, че Естела Димитриду и Стела Димитриду сме една и съща личност, Да, но за разлика от Естела, Стела е обикновенно момиче от работническо семейство и живее на булевард Пирея, а не в Пирея, и то в работническите жилища на Москато. Знаеш ги, и от електрикото и от автобуса  за Пирея се виждат. Симпатични блокчета, изрисувани не с обичайните драсканици на  графити, а от истински художници, е тогава студенти в Художествената. Та там живея, но с тази разлика, че моят и апартамента на родителите ми са един до друг и през терасата става голям като футболно игрище. Старите собственици са ни го продали на добра цена, за моите разбирания. А Естела е живеела в Кифисия, все едно в планински курорт, всичко е в огромни борове. Йорго страда малко от манията за величие, имали магазинче за сувенири на Монастираки и четери таксита работещи за тях. А аз си мислех, че наистима ме харесва, даже и докато работехме заедно в офиса, бе издействал да премести бюрото си срещу моето. Радвахме се и двамата, че ни избраха в Експеримента. Бях като влюбена в него, не ме интересуваше амбулантната им търговия или такситата, все пак имахме добре платена работа, и за харчене, и за спестявания. Но, не било така. Родителите му разкрили, че се е заблудил и Стела не е Естела и обратното.

Васа веднъж ми каза, Йорго се интересува от Естела Димитриду, нали сте приятели, а говори за друга жена.

Една вечер ме попита, Естела ли се казвам или Стела, даже му показах личната си карта, казах му къде живея, за родителите си, има ли нещо срамно в това. Той се разсърди, само дето не ме нарече лъжкиня, и че ще провери основно дали съм Естела, а се представям за Стела след експеримента. Разбрах го, че не е искрен човек.

Когато имах разтройство във вилата, тогава ти ме попита какво съм яла, какво съм пила. А ти какво ми даде да пия тогава, пресяка ме изведнъж, изпитвах само глад и жажда. Добре, че бяхте ти ,Васа и Янис, бдяхте като ангели над мен. И тогава и сега не си спмням какво съм яла или  пила.

Стела премига с очички, сякаш се напрягаше и  надяваше да си спомни .

                 Тогава Васа  дотърча  от стаята й и отдалеч

- Янис, Петро, Стела има стомашно разстройство, да не се е натровила, не може да излезе от тоалетната. Какво ли е яла, едва се движи. Йорго иска да се обади по мобилния й и активира комутатора... Помагайте момчета

Споогледахме се с Янис и тичешком, и тримата бяхме при Стела в стаята й. Кожа и кокали. Лежи и не мърда.

- Йорго къде е  - попитах

- Току що излезе с устройствата, отивал при Нико - едва промърмори тя

Изтърчахме с Янис, хванахме го, измъкнах мобилния и комутатора.

- Какво си намислил бе - заплашително попитах

- Какво, ще ме биете ли, страхливци, двама мъжаги срещу беззащитно момче. Ще викам за помощ  - заплаши той

- Я  си гъкнал, я съм те размазал - гневно каза Янис

- Защо ще звъниш от нейния мобилен, ти нямаш ли си, нали сте много влюбени - попитах

- Нали тя е болната и трябва да си отиде,... аз, защо да рискувам и да ме изхвърлят, а тя като оздравее отново може да се върне , нали уж е била болна - с яд говореше той

- Кретен си бил ти Йорго, кретен. Какво й даде  да яде, какво изпи - го попитах

- Не си спомням - ехидно отговори Йорго

- Янис, дръж устройствата и Йорго, видях  зад вилата едни билки и диви круши, ще й дадем да пие чай

Върнах се след малко, Янис го сгащил в единия ъгъл, лявата му ръка стисната в юмрук.

Сварих нещата, горчат малко, поделих ги в две чаши. Сложих в другата джин и сол. Ще я пресече, бабиното лекарство бе с домашна ракия , но и това ще свърши работа.

- Янис, пускай го, направих лекарството, Васа е при нея нали.

И тримата се заехме с лечението.

Запретнах тениската й. Сложих ръка около пъпа й, натиснах лекичко.

- Боли ли те,...а тук,... а сега тук - натисках и все отрицателен отговор.

Васа и Янис гледаха ту мен, ту Стела въпросително, дано не си мислят че я опипвам с еротична цел.

- За всеки случай, не е възпален апендикса или черния дроб, иначе трябва наистина да викаме медицински екип. Сега спокойно ще и дам да пие - говорех сериозно.

А те само дето не ме попитаха '' Ама ти, парамедик ли си '', веднага щях да им отговоря '' Не, българин съм и за това знам тези обикновенни неща.''

- Ето пийни от това - казах й подавайки чашата с джин - Ето виж аз пия, не е отровно. Не дишай докато пиеш. 

Тя отпи две три глътчици, прокара език по устните си.

- А сега това е горчивичко, това подсладено, не са отровни, виж,... а сега ти, отново на малки глътки. Редувай чашите.

Стела се подчиняваше на заповедите ми, окуражена и от погледите на Васа и Янис. Изпи ги.

Изтичах до кухнята за нови дози. Йорго прижълтял още стои в ъгъла.

- Янис, оня още стои като наказан - казах шеговито

- Казах му, че ако мръдне ще го хвърля през терасата - сериозно отговори той

Изглежда присъствието ни и отварата от билки си казаха добрата дума. Стела се разшава, сълзички се появиха в очите. 

- Ще ти донеса нещо за ядене, препечени филийки и кашкавал, трябва да ги изядеш, трябва ти сила - весело казах

Прегорялия хляб и кашкавал я доспасиха от стомашното разстройство.

Започна да се усмхва виновно, да чупи пръсти. Каквото и да е било, важното е, че се оправи.

 - Стела, пренасяй си нещата в твоята си стая. Нямаш повече работа при Йорго, ако искаш Васа или аз да ти помогнем.

А Янис ще прибере при неговите електроники и твоите, по-сигурно ще е. Спаси се двойно. - заключих мъдро.

Като  какъв отново нареждах, или имах основание . Вероятно Йорго е сложил по-голяма доза разхлабително и ако е там може да повтори. Аз не мога да взема устройствата, нямам навика да заключвам вратата, а и нали имах чувството, че е ровено из нещата ми. При Янис и Васа е най-сигурно.

Уж бяхме позабравили за експеримента, а изведнъж ме нападнаха тези  спомени.

До мен Стела приятно ми се усмихваше.

 

 

следва....

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никога не е късно, / ообенно в понеделник /, кръстил съм го '' Ден за четее ''.
    Приятен неделен ден
  • Друг път ще дочитам.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??