Накрая съвсем логично се наложи мнението, че има нужда от професионална намеса. Опитът ми в тази област се оказа незаменим и бях поканен да заема вакантната длъжност, поради внезапната смърт на титуляра; човекът се бе преуморил в желанието си да обслужи всички заявки и колабирал в леглото на една доста претенциозна дама, чийто съпруг някога внезапно побягнал в неизвестна посока и всички опити да го открият се оказали безрезултатни; носеха се слухове, че са го забелязали в някакъв будистки храм в Тибет, където се замонашил или на някакъв атол от Полинезийските острови в ролята на Робинзон- скачащ от палма на палма, щастлив като млад и необременен с каноните на цивилизацията абориген, но тези слухове не можеха да бъдат проверени и поради което- не съвсем достоверни. Така или иначе човекът със сигурност е оцелял за разлика от моят предшественик, който се бе нагърбил с тая трудна и отговорна работа и след когото на дневен ред съм аз. Отначало си помислих, че квалификацията ми на психолог е достатъчна, но скоро се изясни, че за да се задържиш на тази длъжност трябва да си и квалифициран сексолог, прилагащ знанията и уменията си директно в ежедневната практика, съобразно изискванията на клиентелата - повечето млади жени с емоционални проблеми - най-вече любени-недолюбени, прелъстени и изоставени, започнати и недовършени, страдащи и ридаещи. Няма как - заех се с довършителните работи. В действителност, ролята на изповедник и утешител съвсем не е достатъчна, както се опитват да ни убеждават някои оторизирани органи; този факт е известен не само в медицинските среди, но и сред религиозната общност, където светите служители често се налага да се включат доста по-усърдно при решаването на редица емоционални проблеми. Както можеше да се очаква, предвид отговорността на поставената задача, назначението ме накара да пристъпя отначало с известен страх към задълженията си, но впоследствие се адаптирах и наложих известен ред, за да може всички да останат доволни: тоест, на първо време назначих помощник - задължително млад мъж - предлагащ известни услуги на скучаещи дами, който да ме замества при спешни случаи. Това се указа изключително точен ход, въпреки че помощниците ми често напускаха поради претоварване и други причини, което налагаше да ги подменям често, но това беше най-малката грижа и общо взето работата вървеше в тон с изискванията; надявах се да не последвам скоропостижно своя предшественик.
Прочее, най-много грижи имах със собствената ми съпруга, която непрекъснато негодуваше, че заради служебните си задължения се прибирам по никое време каталясал и не и обръщам достатъчно внимание.
„Къде ходиш по цели нощи, какви са тези спешни случаи?!"
Обяснявам и, че пациентките се нуждаят от специални грижи, че се налага да отсъствам повечко, но тя не иска и да чуе. Претенциите и са категорични. Хич не я интересували пациентките, искала при себе си мъж. Тук и сега!
Действително понякога по среднощ телефонът звънне и ми обясняват, че трябва да се явя спешно на някакъв адрес, защото има проблем. И няма как - аз тръгвам. Клетвата на Хипократ ме задължава да бъда на разположение на пациентите си винаги и навсякъде.
Разбира се, основният контингент е от членките на клуба. Най-напред един приятел ме представи там; по-точно помоли ме спешно да отида, защото някаква дама припаднала в ръцете му и не знаел какво да прави. Но когато отидох, той се измъкна хитро и изчезна, оставяйки ме на топа на устата - насаме с дамата, която виеше и се тръшкаше. Ситуацията се изясни моментално: типичен случай на истеричен припадък, защото той - гадът - не беше се справил със задачата - претупал работата през пръсти и се наканил да си ходи; това я подлудило и тя скочила - за малко да го издере. Ами малко му е било да го издере. Няма как - наложи се да приложа знанията си в такъв тежък момент, въпреки умората и безсънието. Някои колеги предпочитат популярната в такива моменти терапия с удряне на плесници, успокоителни таблетки, но аз имам по- архаичен възглед и прилагам друг подход. От тогава се прочух между членките на клуба като специалист от много голям мащаб. Което предопредели и по-нататъшното ми участие.
Обикновено те се събират всяка събота в една зала, предоставена им от кметството и плащат минимални суми за вход. Предлогът е съвсем невинен: касае се за песни, танци и запознанства. Има и музика за повдигане на настроението, на която се заплаща някаква символична сума. Разбира се, употребата на алкохол е минимална: някоя бутилка вино или бира за блясък в очите в зависимост от сезона. Тук всички търсят някого, но обикновено не знаят какво търсят; всички са много претенциозни към другите, но не и към себе си. Повечето са наплашени - претърпели житейски несполуки и подбират много внимателно партньорите си, но дори и да постигнат някакъв компромис, много скоро остават разочаровани и започват да търсят нещо друго. Обикновено търсенето превъзхожда предлагането многократно, тъй като тук не важат принципите на пазарната икономика. Особено дефицитни се оказват качествените мъже и то е така не само поради по-бързото им амортизиране, последвано от бързо умиране, но и поради факта, че тези, които що-годе още ги бива за нещо, предпочитат да изчезнат от България - достатъчно разграбена от разбойници и политици. Дефицитът е съвсем осезателен и индивидите, които се появяват от време на време в клуба не стават за нищо; най-малко пък за в леглото, където се изисква нещо повече от обикновено желание. Женското присъствие тук е доминиращо не само поради доказано по-голяма издръжливост на тази част от представителите на вида хомо-сапиенс, но и поради доказано по-голям хъс в борбата за живот; обикновено те успяват да се доберат до почетното звание „вдовица" и тръгват по разни клубове по интереси, ровят се из интернет сайтове, дори прописват стихове.
В тази ситуация моята длъжност се оказва водеща и незаменима. Тук всички се обръщат към мен с официалното „докторе" - достатъчно сериозно и почтително, съобразно достойнствата на професията, говорят ми на „ви" и излагат проблема с необходимата вежливост:
„Докторе, бихте ли се отбили тази вечер у дома след полунощ, защото имам чувството, че напоследък ми е много нервно и се опасявам, че ще получа някой от онези характерни пристъпи, изискващи квалифицирана намеса."
Няма как - налага се да се отбия след полунощ. Професионалната етика го налага. Когато съм претрупан с работа и не мога да сколасам навсякъде, изпращам помощника. Тази система на обслужване се оказа особено удачна. Много често те ме ангажират направо по време на мероприятията в клуба, директно след песните и танците, когато обстановката стане особено предразполагаща. Дори се е случвало да има разправии и скандали между пациентките. За да се избегнат подобни недоразумения, се наложи да направя график и това до голяма степен успокои духовете.
„Докторе, доколкото съм запозната с графика, тази вечер е мой ред - съобщава ми една усмихната кака - какво ще наредите да приготвя?"
„Ами виж там - приготви една бутилка Мавруд от реколта 2000 и пържоли с крехкинка - предварително начукани. Обичам ги с бахар и повечко чер пипер".
„Докторе, за утре съм предвидила пиле с ориз във фурна и каса пиво Радебергер - съобщава друга кака - имате ли още нещо предвид?"
„Не, нямам; това е достатъчно - успокоявам я аз - само би могла да вземеш от пазара домати, но не турски и малко люти чушки."
Общо взето в такава схема се движеха нещата с обслужването, всички бяха доволни и въпреки че работата беше доста напрегната, не бързах да я сменям - едно, че се ползвах с уважение и друго, че не се изискваха фактури за извършваната дейност, нито данъчни декларации - една подробност, задължаваща ме да плащам данъци на държавата, което никак не е въодушевяващо. От всичко на света най-много мразя да плащам данъци. Но това е друга тема, която сега няма да обсъждам.
Проблемът се състоеше в обстоятелството, че голяма част от пациентките с вида си и с поведението си ми навяваха мисли за откровено бягство. Действително на някои от тях мъжете бяха побягнали своевременно, а други изобщо не бяха успели да се сдобият с мъже. Дори и за временно ползване, такива трудно се намираха. И при цялата тази оскъдица, аз трябваше да вземам дейно участие, за да запълвам липсите. Само че това не беше никак лесна работа, защото често при съприкосновение с тях получавах страхови неврози и пристъпи от неудържимо желание да хукна моментално. Понякога едва се сдържах не заради друго, а заради проклетата Хипократова клетва, която ме задължава да понасям стоически инквизициите от всякакъв характер. Единствено, което можех да направя при някоя особено трагична ситуация, е да прехвърля част от задълженията си на помощника - ползващ се с особен статут на вещо лице - даден му от мен самия. Но той - дяволът - скоро усети номера и започна да кръшка. Измисляше си разни болести, неразположения, махмурлуци или някакви спешни мероприятия, оставяйки ме сам да се справям с всички тежки случаи. Това ме принуждава често да сменям помощниците си и отначало те обикновено се залавят с ентусиазъм, за да покажат качества и квалификация, но много скоро този ентусиазъм стихва и започват да подбират определени случаи, а други да пренебрегват, което определено не е в тон с професионалната етика. Най-добри физически и морални характеристики показа един циганин от Столипиново, но нямаше как да го назнача на постоянна длъжност, защото той притежаваше такава отвратителна мутра - черен като кюнец, канибалско изражение, избити предни зъби, сякаш цял живот е глозгал конски кокали - че дори самата Месалина би побягнала панически при появата му. Използвах го рядко като скрит коз при някои особено драстични случаи на еротомания.
А с останалите често се получаваха недоразумения, но няма как...
„ Докторе, - оплаква се една редовна пациентка - имам забележки по представянето на вашия колега. Много бързо претупва терапията и не прави задълбочен анализ."
„Разбирам, госпожице - успокоявам я аз - ще бъдат направени необходимите изводи".
Необходимите изводи се свеждат до строга забележка към немарливеца и последващо последно предупреждение или освобождаване от длъжност.
„Какво да сторя, докторе - оправдава се човекът - получавам алергични реакции при вида на този каликанзер и не мога да се справя."
Донякъде го разбирам, но професионалните задължения изискват по-сериозно отношение. Не може да се очаква, че всички пациентки ще бъдат с характеристиките на Ана Курникова или Клаудия Шифър.
Друг сериозен проблем е напливът на жени, чийто съпрузи предпочитат кръчмата и чашката пред семейните обязаности; за онези, дето са се запилели на гурбет към Европа и Америка по-добре да не споменаваме. Оказва се, че те - жените им - имат не по-малко основание да претендират за по-специални грижи и присъствието им в клуба се налага от само себе си. Много често някои от тях са със съвсем разбита психика и е нужна продължителна терапия от квалифициран специалист, за да могат да влезнат в релси, а при конкретни случаи дори и аз не успявам да се справя. Предписвам им продължително лечение от по-голям екип при по-специални условия. Лошото е, че те свикват на такъв режим и после при завръщане на „законния", хич даже не му обръщат внимание. Предизвиква само снизходителни усмивки.
Разбира се, при подобни обстоятелства тарифата на заплащане се завишава значително. Мотивът е, че се работи при по-тежки условия на труд, от специализиран екип и изискване на допълнителни екстри от страна на клиентката, което оскъпява услугата. Освен стандартните процедури, твърде често се налага да се приложи и творчество и въображение. В това отношение има разработена допълнителна методика, но общо взето решенията се вземат на място, вследствие качествен анализ и точна диагноза.
Най-много се затруднявам, когато някои пациентки изискват от мен предварителна подготовка, изразяваща се обикновено в музика, танци, декламации, заигравки, дори ухажвания и обяснения в любов, защото това ги предразполагало. Трябва задължително да ги ласкаеш и да ги убеждаваш, че са невероятно красиви, което често изисква да имаш буйно въображение. Определено предпочитам механиката при същинската процедура, отколкото всички тези предварителни подготовки или както там ги наричат - увертюри. Особено страшно става, когато се налага да ухажвам някоя джофра, от присъствието на която изпитвам неистов копнеж начаса да побягна. Случвало се е този импулс към неудържимо бягство да е по-могъщ дори от желанието да дезертираш от вниманието на собствената съпруга. Но се налага да преодолея всички тези свои съвсем човешки недостатъци и да се заловя за работа.
„Докторе, иска ми се довечера първо да отидем на симфоничен концерт, защото съм луда по Моцарт"
Айде холан, сега пък и Моцарт! Няма как - съгласявам се, защото това е предвидено в задълженията и има определен терапевтичен ефект. Де да беше само Моцарт.
„Докторе, бих предпочела да отидем първо на летния театър на концерта на Азис..."
„Какво, какво?! На Азис ли!... Господи, помилуй грешната ми душа!"
Разбира се, професията често е свързана с тежки изпитания, но чак такива инквизиции е трудно да бъдат понесени без последващи пристъпи на лудост. Няма как - това също е предвидено в регламента. Отбивам се в аптеката и си доставям тампони за ушите, както и черни очила, за да се опитам да подремна, докато траят изпитанията.
„Докторе, аз както знаете, съм поетеса и обичам красиви любовни стихове, а тази вечер има рецитал в Балабановата къща. Ще участвам със свои произведения."
Олеле, ами сега?! Няма как - налага се да преживея и тази мъка. В моята професия е наложително да притежаваш несъкрушима твърдост и воля за живот. Иначе си загубен.
Понякога се случват и малки недоразумения.
„Докторе, - обажда ми се една вечер моят помощник по телефона - налага ми се спешно да замина и не мога да обслужа една редовна пациентка. Тя не е от клуба и притежава по-особен статут."
„Е, щом не е от клуба, не си длъжен да я обслужваш" - успокоявам го аз.
„И аз така мисля, но пациентката е много стриктна, плаща си редовно и оставя дори бакшиши и подаръци. Опасявам се да не я загубим като бройка".
„И какво предлагаш?
„Бих желал, ако е възможно, да отидете вие да я обслужите, хем ще остане много по-доволна от вашата компетентна намеса. Няма да съжалявате - разкошна жена е"...
„Ще се опитам да отделя време. Къде е определена срещата?"
„Ами в хотел Афродита в десет часа вечерта. Дамата ще бъде в стая номер..."
„Окей! И как изглежда - бива ли я?"
„Нали ви казах - няма грешка. Прави чудесни изпълнения в леглото"...
Съгласих се, защото същата вечер нямах ангажименти, а освен това жена ми ме предупреди, че ще закъснее, поради някаква среща с нейния кръг от интелектуалци и други перковци в литературния бранш. Ами да върви...
Притесняваше ме само обстоятелството, че въпросната пациентка може да се окаже някоя годзила; не един път са ми погаждали подобни номера моите помощници и ще трябва да напрягам целия си творчески потенциал, за да се справя с положението. За всеки случай се отбих в кръчмата и ударих набързо две ракии. От практиката знам, че в малки концентрации алкохолът оказва стимулиращо въздействие.
Точно в десет часа изкачих стълбището на хотел Афродита с бутилка бяло вино и огромен букет червени рози. Почуках на вратата на уречената стая и незабавно отвътре се обади приятен женски глас. Сърцето ми трепна: по тембъра на този гугукащ глас определих, че клиентката положително е шикозна и изживяването ще бъде впечатляващо. Най-после слънце и в моя двор! Обнадежден прекрачих прага и в същия миг замръзнах на място. Ни напред - ни назад!
В хотелската стая по прозрачен пеньоар - разнежена и красива, трепетна и ухаеща очакваше да я обслужвам собствената ми съпруга.

Р