20.11.2011 г., 17:28

Екстремно време

984 0 0
1 мин за четене

Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всички плод наречен...! - така започнал нейният път на разбити мечти и съборени храмове. Времето никого не щади, може да се каже, че все пак щади тези, които искат да са в крак с него. Но това момиче все още не подозирало, че пред него има стена от глупави и лесно влияещи се роднини, които до такава степен са егоисти, че по никакъв начин няма да се съгласят да седнат с нея на един сериозен разговор, който може да постави основите на поредица от наистина важни събития за много хора. Авантюрата се оказала доста сериозна, но това момиче по никакъв начин и не си е помислило, че това събитие може да се окаже нещо сериозно. Така, след много дълго лутане в дебрите на така нареченото незнание, се родило момиченце, което нямало да оцелее за дълго, ако престъпността не го спасила и след години оставила на произвола на съдбата. Раздялата с детето сбъднала една нейна мечта, но оставила и такава празнота и разруха, която с времето започнала да се превръща в страшен егоизъм и пълна мъгла. Година след година, дете след дете, неудовлетвореност след сълзи и накрая очакваният резултат - подкрепа от роднините. Една такава принудена подкрепа и, разбира се, страшно лицемерна. Ето го това момиченце - 38-годишна, отново с дете на ръце - този път момче, отново с вятърните мелници в главата и отново на път, но този път пътят се оказал истински и град Анцио я зовял. Годините, които изминали, за нея се оказали изключително мъчителни за дъщеря ú, но тя не искала и да знае. Тя чувствала, но инатът ú бил толкова голям, че майчиното ú чувство просто се стопявало някак си бавно и вътре в нея. Остава един открит въпрос, който давам на вас - читателите -кое чувство ще надделее и възможно ли е да живее човек в прекалено екстремни условия и това за него да се окаже добър живот?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...