Понеделник, на обяд. Тъкмо се бях събудил от среднощния запой с Карло, а интересното беше, че нямах махмурлук. Явно вече съм придобил някакъв имунитет към алкохола, още повече, че преди няколко дни, когато гърлото ме болеше, реших все пак да пийна малко бира и неочаквано, на другия ден се чувствах далеч по-добре.
Както и да е, снощи отново се бяхме събрали с Карло. Повечето ми срещи с него протичаха по един и същ начин - с наличието на всевъзможни екзистенциални теми на разговор, и разбира се, доволно количество алкохол. Това, което най-много ми харесва у Карло е, че с него винаги имах какво да си кажа, а и моментите на мълчание между нас не бяха неудобни, тъй като дори и тогава, сякаш комуникирахме. Без думи, както се казва.
Отново си говорихме за добре познатите неща, когато в един момент стана въпрос за Нея. Предполагам, че Карло много добре е знаел, че пак ще си говорим за Нея, макар снощи, Тя отново да беше спомената в дискусията ни. Това обаче сякаш не ми беше достатъчно, а и от ...