Ела
Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода на нейната утроба - дива ягода. Гледаш я, а виждаш жена. Виждаш тази, която си търсил с години, с векове... Питаш се колко живота трябва да извоюваш, за да я срещнеш - тази, която ще даде смисъл на теб.
Пътят води към залеза... Не го следвай. Ще видиш нещо, което не искаш. Ще видиш света. Ще се открият пред теб гледки, които друг не е виждал... Ще ти ги покаже вятърът. Този, който винаги е до теб - в съня ти, в мислите ти, в живота ти - всичко е вятър!... Ще понесеш ли гледката на човешкото жалко безсилие? Ще понесеш ли безсмислието? Нищожността на самия себе си в този огромен свят на пространства от енергия, ухания на смърт и живот, вплетени в любовна прегръдка...? Ако не - то върни се по пътя, погледай цветята... погали ги, дай им любовта, за която жадуваш и ти. Бъди тяхната ласкава роса, бъди им утеха и закрила поне за миг. Седни в тревата... помисли... спри да мислиш и ела!!! Ела там, където съм аз. Ела с разкървавени стъпала, с плач , с музика, с тишина ела. Както можеш... само ела. Може би в локвата от отражения, в която съм аз, ще намериш минутка покой. А може би не?... Къде е твоят покой? В океан от лица? В дом от скали? Сухо, бодливо е тук. Нека избягаме заедно. Или да се борим? Срещу какво? Срещу себе си? Бодлите са в нас - тръни, объркани бръшляни са задушили душите ни... Усещаш ли? - Идва...
... Идваш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Узунова Всички права запазени
