Melanholia (Ан)
28 70
6.05.2007 г., 16:21 ч.

Ела, Тъга ! 

  Проза
1104 0 2
Летя... Отпивам чаша отровна тъга...
Все още се опитвам да продължа да летя...
Безумно тъжна е Луната... звезди танцуват хаотичен танц и гаснат една по една...
Ех, Тъга... Добре дошла! Слей се с мен, стани част от мен, в погледа ми настани се! Ела отново, Тъга! Да те усетя с всичките си сетива... Подсети ме как ухаят сълзите и колко дълга и тежка е нощта. Как отново искам да полетя, но ти скършваш моите крила...
И ела, когато е весело, лудо сърцето... и прободи го с горещото си острие. Кръв да се стича от очите и викове безгласни да раздират на нощта копринената рокля... На парцали разкъсвай плътта... И разлей отровата си в мен, дълбоко в мен...
Но после върви си, Тъга, и остави ме да летя... макар и с отровена душа...

© Ан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??