May 6, 2007, 4:21 PM

Ела, Тъга !

  Prose
1.5K 0 2
Летя... Отпивам чаша отровна тъга...
Все още се опитвам да продължа да летя...
Безумно тъжна е Луната... звезди танцуват хаотичен танц и гаснат една по една...
Ех, Тъга... Добре дошла! Слей се с мен, стани част от мен, в погледа ми настани се! Ела отново, Тъга! Да те усетя с всичките си сетива... Подсети ме как ухаят сълзите и колко дълга и тежка е нощта. Как отново искам да полетя, но ти скършваш моите крила...
И ела, когато е весело, лудо сърцето... и прободи го с горещото си острие. Кръв да се стича от очите и викове безгласни да раздират на нощта копринената рокля... На парцали разкъсвай плътта... И разлей отровата си в мен, дълбоко в мен...
Но после върви си, Тъга, и остави ме да летя... макар и с отровена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...