Когато нощта узрее, и бяла месечина изгрее заедно с хиляди звезди, аз още скитам се из улиците на Дрезден. Уединен, гладен и изнурен, с тежка стъпка, с цигара в уста, пиян, лишен от сън, бледолик и болнав. Топлата светлина на хиляди улични лампи ми осветяваха пътя. Какъв път? Какво ли изобщо прави човек след такова нещо?
Баста!
И забързах крачката напред, някои лампи не светеха. Гмурнах се в тъмнината. Но след няколко крачки пак стъпих на осветена част. Над уличката беше настанала гробна тишина. Изгорих се с цигарата, но има ли значение това вече? Бях стигнал целта си.
Реката Елба. Прочутият саксонски пейзаж беше с пъти по-красив, отколкото на картините. Светлини даваха на операта Земпер известния ѝ чар, а златни отражения нежно танцуваха над реката.
Полюбувах се на нощната гледка, и от дрезденския мост загледах мрачните талази под мен. Сякаш всеки път, когато се разбиеха в брега ме канеха любезно, да потанцувам и аз със златните кристали над реката. Реката беше толкова приветлива, тол ...