Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По това време, малко след обяд, нямаше хора. Ще го пия сам. Само на съседната маса седеше жена. Беше си подпряла главата с ръцете. Гледаше право в мен. Не сваляше очи. Странна жена. Възрастна. Вероятно към седемдесетте. Напълно побеляла, но някакво странно побеляване, неравномерно, на кичури. Буйни и непокорни, те закриваха част от лицето. А то - сухо, пепеляво-сиво, като че ли е покрито с циментова замазка.
Отпих, изпуснах някое и друго кълбо дим. Жената не сваляше очи от мен. Не мърдаше, сякаш беше застинала на мястото си. Масата пред нея беше празна. Какви ли не работи се случват, та продължих да отпивам и опитвах да се съсредоточа в моите проблеми. Но нещо се беше закачило в съзнанието ми и ...