svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
23.02.2007 г., 8:23 ч.

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА 

  Проза
3398 0 16
2 мин за четене

                            ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА

 

  Мъжът ми го съкратиха, а аз все още работя. Поне децата извадиха късмет - не ходят на детска градина. Малко завиждам на моя съпруг, защото се грижи за тях и сигурно като остарее няма да го пратят в старчески дом, ами аз горката. Откакто направиха годинка, ги тикнах в детските ясли и хукнах да работя, та на мене май старческия дом няма да ми се размине.

   Но от друга страна е хубаво мъжът ти да е съкратен. Като се прибера от работа (нали вече съм глава на семейството, е как не, нали аз ги храня) той, миличкият, всичко е изпрал, изгладил и сготвил. На мене какво ми остава, освен да хвана вестника и да чета спортната страница. Вече не пропускам футболен мач. Ходя по мачове и страшно се разтоварвам. По-рано се чудех защо мъжът ми е вечно по стадионите и аз като му крещя, той спокойно ми отвръща: ”Свърши ли? Не ми пречиш!” Сега разбрах - ходиш по мачове да се извикаш. Същински митинги. Чувам викат: ”Засада!” и аз викам: ”Засада!” Някой се обади: ”Абе, нямаше засада!” и аз също - „Нямаше засада, разбира се!” Честно да си призная, аз не знам какво е засада, ама щом всички викат, викам и аз. Много е хубаво на футболен мач! Като се прибера в къщи, нищо не ме ядосва.Ето например миналата седмица като се върнах от мач,гледам моя изгорил покривката.Не се ядосах въобще. Хванах ютията и цялата я нашарих. Като ни дойдоха гости ми казват: ”Ау, много хубава покривка!Какъв дизаин, какво решение!” Викам: ”От чужбина ни е, хората могат и правят!” Замаях ги с тая покривка!Е, няма да се караме и да бия мъжа си за една покривка, айде де, нали нашите биха. Но веднъж много ме ядоса. Бяхме паднали с три на нула. Прибирам се и моят нито салатата е направил, нито ракийката ми сипал. Аз навремето така ли го посрещах след мачове!? Питам го: ”Какво прави цял ден?” Знам, че много мрази да го питам така, защото бил прал, шил, приказки чел. Скарах му се и от тогава вече не се повтаря.

   Какво да ви кажа, с тези съкращения ни се укрепи семейството. Вече се чуствам пълноценна. Най-важното, децата не ходят на детска градина. Ботев и Левски да не са ходили, ама тогава е било обратното -жените са си гледали децата. Но нещата се променят.

   Миличкият ми мъж, цялата домакинска работа е легнала на крехките му плещи. Да ми е жив и здрав още дълги години. Ха наздраве!!!

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??