Емигрантско патиланско царство(1)
ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на земята.“
„О, Божичко!... Че аз съм си в къщи, в България. У дома. В едномесечен отпуск!“
Гушвам отново възглавницата и лениво се протягам на голямата спалня. Мисълта ми отлита в Испания... Какво ли правят семействата, при които работя?
Въображението ми започва да реди картини от домовете им. Станали са по-рано от обикновено, а днес е събота, никой от тях не е на работа. Виновникът съм аз. Емилио е сложил ръце на кръста и се чуди откъде да започне - от чистенето или от гладенето?
Усмихвам се от удоволствие при мисълта как ще сипе водата в ютията и тя ще „зарони сълзи“ в краката му и ще го намокри, защото тече и хич няма да си направи труда да му пусне пара, а той ще каже:“Pobrecita Elena!“(бедната Елена) и докато жена му се търкаля в леглото, той вече ще е изтичал до някой магазин за електроуреди и когато се върна, ще гладя с нова ютия!
С тази мисъл се качих на самолета за България, че в много от домовете ще има подмяна на прахосмукачки, ютийки и много други неща, с които се мъча и губя време и нерви...
Толкова ми е хубаво у дома!
„Прехвърлям “ се в друга къща. При Фелипе. Знаете ли, обещала съм му, че ако го натисне кризата, ще го взема на работа у нас. Градинар ще го направя, да ми постригва райграса и да ми чисти двата басейна.“Миличкият ми Фелипе!“ - смея се на глас. Дано не ме чуят децата, че ще ме помислят за луда!
Представям си го как „пече рогове“(слага му ги Сузана) и се ядосва на нея. Изпрала му е десетте ризи за седмицата със закопчани копчета и навити на топка ръкави. Мъчи се Фелипе и си изкарва яда на мен. Даже го чувам:
-¡Coño! Цял месец Елена ще си почива в България, а аз ще се мъча тук с тази детска ютийка!
Ще я метне на боклука и ще приключи моята мъка, като се върна. Сигурно ще купи най-доброто, от el Corte Ingles, марка Philips или Bosh...
-Той е мой човек! Няма и да погледне към евтинийките!-смея се аз и го оставям на мира да си търка, докато му се откъсне рамото, ленените ризки, та да си помисли занапред какви материи да купува!
Вече е петък и съм при Карлос. Днес моите задължения е поел той, защото жена му не знае как. Тя с поглед ръководи движенията му. Запретнал е ръкави, горкичкият! Сложил е престилката и е започнал от мръсните съдове по цялата мивка. След това ще грабне гумената метла, която аз мразя от дъното на душата си и ще се помъчи да намете на лопатата купчината косми от шестте котки. Като види, че те се връщат обратно и не става, ще се срещне с “другарите си по съдба“ пред щанда за ютии и прахосмукачки. Като включи пет пъти “гладачката“, тя напук му спира тока, той ще притичва до таблото и обратно, докато тя се смили над него и тръгне за по едно-две парчета и... отново му чукне шалтера!
Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Нинова Всички права запазени
Не, че не мога да си го прочета от вестника, де!Поздрав, миличко!
