ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на земята.“
„О, Божичко!... Че аз съм си в къщи, в България. У дома. В едномесечен отпуск!“
Гушвам отново възглавницата и лениво се протягам на голямата спалня. Мисълта ми отлита в Испания... Какво ли правят семействата, при които работя?
Въображението ми започва да реди картини от домовете им. Станали са по-рано от обикновено, а днес е събота, никой от тях не е на работа. Виновникът съм аз. Емилио е сложил ръце на кръста и се чуди откъде да започне - от чистенето или от гладенето?
Усмихвам се от удоволствие при мисълта как ще сипе водата в ютията и тя ще „зарони сълзи“ в краката му и ще го намокри, защото тече и хич няма да си направи труда да му пусне пара, а той ще каже:“Pobrecita Elena!“(бед ...