Еминюню
ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" да подбере локумени изненади за претенциозните си колежки.
- Селям Алейкум! Буйрунус! – поднесе ми кутия с локум човекът до мен.
Не бях се вгледал преди, а сега ми се стори познат. Забравил английския си, му отговорих:
- Благодаря!
- Наздраве да ти е, приятел – усмихна се непознатият познат.
Докато усещах насладата от ориенталските вкусове, усмихнатите очи ме върнаха 30 години назад:
„След атлетиката, ориентирането и алпинизмът, се бях запалил по пещерите. Ходихме и се пъхахме във всичко що е дупка, за да й направим карта. Така се озовахме в скалите над Рупча. Да, ама като ни удари един дъжд, точно като миналата пролет, без да се спре повече от седмица. Накиснаха ни се джобовете, хлябовете, саламите, и палатките също. Огънят ни угасна и в душите даже. Мацките се размрънкаха, а като свърши водката и ние почнахме да им пригласяме. И тогава дочухме хлопки. Дойде човекът, с трите си магарета, натовари ни багажите и мацките, и хайде у тях, в старата му къща.
Аз такова нещо не бях виждал, нито преживявал. Стара, ама измазана в бяло и отвътре, и отвън. Пода, макар и с говежди екскременти замазан, чист и застлан с цветовете на дъгата. Между одаите на четири крака минаваш и мирише на чисто. Гости ни с баница и един пръстен гювеч гъби с ориз и разни други вкусотии вътре. Сам той влизаше и сервираше, и отсервирваше. Видял ни бил като сме минавали на към планината и като не спряло да вали..."оседлах, дойдох и ви прибрах.”
Сега като се разприказвахме и разпознахме, ми стана едно мило, мило, та като се появи "Бебата", започнах един такъв покъртителен и разпокъсан разказ, че тя веднага ме прекъсна:
- Айде, айде, после ще ми разказваш, а сега да вървим, че едно сребърно хаванче съм спазарила, цената му наполовина съм свалила, само искам за го видиш – задърпа ме и хич на човека "сбогом" не можах да издумам, както му е реда.
Сега седя и се мъча да си спомня, Ахмед ли каза че се казва, или Ангел?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
