ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" да подбере локумени изненади за претенциозните си колежки.
- Селям Алейкум! Буйрунус! – поднесе ми кутия с локум човекът до мен.
Не бях се вгледал преди, а сега ми се стори познат. Забравил английския си, му отговорих:
- Благодаря!
- Наздраве да ти е, приятел – усмихна се непознатият познат.
Докато усещах насладата от ориенталските вкусове, усмихнатите очи ме върнаха 30 години назад:
„След атлетиката, ориентирането и алпинизмът, се бях запалил по пещерите. Ходихме и се пъхахме във всичко що е дупка, за да й направим карта. Така се озовахме в скалите над Рупча. Да, ама като ни удари един дъжд, точно като миналата пролет, без да се спре повече от седмица. Накиснаха ни се джобовете, хлябовете, ...