Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
20.12.2007 г., 11:58 ч.

Емоционално 

  Проза » Други
999 0 5
1 мин за четене

 

Понякога се питам дали прекалената емоционалност не ми пречи? А уж обичах да съм истинска?!

Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.

Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.

Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Кога ще престана да дишам в миналото?

Топъл въздух. И пиано. Среднощно няма ще остана. И ще раздробя тъгата си. В открития.

Защо ме мами жълто-черното? Кога ще ме откъснеш? Като цвят на презряла липа. Искам да се изгубя в бялото. Като страх от нещо ново. И мирис на загоряло...

Поредна нощ... изписвам те. Омръзнало ми е да бъда пяна. Като нечия обвивка. Нечий завоалиран срам.

Боли ме... със подсмърчания. Защо е толкова трудно да те издишам? Капнах. И тежа. А си предричам красиви моменти... И се спъвам в тях... до несвяст.

Кога ще бъда силна в кацането? Като лястовица. Задавям се. И храча... копнежи, несбъднатости и всичко, което можех да съм.

Дали прекалената емоционалност не ми пречи? Или да я погълна. И да я откърмя. Като бучки отрова. И спазми... Като неизживени контракции... Като пепел от рози? Или олтари.

Да я венчая в Разумния храм?

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??