18.02.2011 г., 15:14 ч.

Еротична ваканция - ден трети 

  Проза » Еротична
2029 1 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

15 мин за четене

     Еротична ваканция - ден трети

 

 

 На сутринта Ник я събуди както обикновено  с  дъжд от портокалов сок. Това беше станало традиция. Джина прие с радост и удоволствие ласките му, но въпреки това беше малко сконфузена от нощното приключение, толкова необичайно за нея. Съвсем ново, но  оказало се силно емоционално и завладяващо. Едва когато тя му разказа всичко с най-малките подробности, тя се отпусна, успокои се и двамата весело коментираха  преживявания им по време на среднощния урок по еротика и фантазираха на тема бъдещото развитие на международните отношения. Съчиняваха хиляди забавно-сексуални пикантерии, смяха се от сърце на развихрилата се еротична фантазия на Джина.

        На плажа беше приятно, защото денят не беше толкова горещ като предишния, беше се появил лек ветрец, който галеше телата и носеше от към океана свежестта на морския бриз.

       Клодин се появи на плажа след двучасов плувен маратон, свежа, засмяна, с три огромни фунии, пълни с разноцветни топки вкусен сладолед.

 Седна при тях, близаха ароматичния италиански сладолед, смяха се на остроумните забележки на Ник по повод особеностите на близането на сладоледа и ролята му в тренировъчния процес. Преди да си тръгне Кло, както вече

я наричаха по нейно желание, ги покани на станалото вече традиционно следобедно кафе и им обеща една изненада, ако приемат нейната покана за вечеря. Приеха с удоволствие. Коментарите на Ник относно изненадата, която им беше обещала Клодин, накараха Джина отново да се смее като луда, смя се така,  че  за малко да събере половината плаж около техния чадър.

      Следобедът мина приятно. Почиваха в прохладната стая, любиха се до насита. Пиха кафе при Клодин, поклюкарстваха по адрес на някои гости на хотела и времето до вечерта мина бързо.

        Точно в 8 часа Ник беше във фоайето на хотела, където бе царството на трите папагала, определили с присъствието си името на хотела.

   Те бяха затворени в своите огромни клетки  и привличаха вниманието на гостите със своите неистови крясъци и пъстрите си пера. Трите клетки бяха окачени на специални стойки точно срещу рецепцията. На най-високата  се намираше едър качулат екземпляр със зелено синкава окраска, ярко жълти пера на крилете и светло червено жабо под пухкавата гушка. Приличаше на цирков клоун не само заради красивата си шарена дрешка,  а и с острите крясъци,  които издаваше непрекъснато. Вторият беше еднакво голям, но с изцяло жълта окраска, тук-там освежена с дискретни зелени акценти, стоеше важен на стойката си и непрекъснато повтаряше "добре дошли" с дрезгавия си гърлен глас. Третият беше по-дребен и червен, пурпурните му пера бяха най-тъмни на главата и около шията и постепенно просветляваха към опашката.

   Но най-ярко беше обагрено коремчето му, което представляваше малко огнено червено пухче. Той също се мъчеше да каже нещо, но го правеше сдържано и не така шумно. Джина се появи облечена в единствения тоалет, който бе взела със себе си от къщи. Лятно костюмче, състоящо се от широк моряшки панталон и късо елече без ръкави  от светло синя пясъчна коприна, а под елека бе облякла тъмно синя шемизета от естествена коприна.

   Суперфината прозрачна материя почти не прикриваше голотата на нейните неголеми,  но красиво оформени гърди. Разкошната ù гарваново черна коса бе прибрана назад с тъмносиня  панделка на дискретни бели точици. На краката си беше обула много леки сандали от бели и тъмносини кожени ленти, поставени на петсантиметрово токче. Беше ги купила в Кадис.

На секунда след нея се появи и Клодин. Тя беше в много къси бели джинси, стегнати на кръста с широк кожен колан и светло синя мъжка риза от памучен воал.

Благодарение на меките си ботушки от светло бежова напа, стъпваше леко и безшумно по мраморните стълби. Цялото ù облекло бе подбрано така, че да разкрива и подчертава нейната стегната спортна фигура, като акцентира най-вече на яките прави крака, стегнатите загорели от южното слънце бедра и едрите предизвикателно потръпващи при движение явно твърди гърди. Косата ù  беше прибрана на конска опашка, която се спускаше до кръста. Широко усмихната, тя  допря бузи бегло до тези на Джина и Ник, типичен френски поздрав, наречен "бизу" и ги покани да тръгват.

Когато излязоха на площадката  пред входа на хотела, пред тях се ширна огненият залез, където нажеженото до червено слънце бе наполовина вече потънало в лазурното южно море и от това смесване на светлина и вода, морето бе придобило виолетови отблясъци, които придаваха театрален вид на гледката. Така мастилено синьото море в далечината преминаваше в лилаво, а на самия хоризонт бе огнено червено. Този Ван Гоговски пейзаж ги накара да спрат за минута, да му се насладят  и примирили се с неповторимостта и величието на майката природа,  продължиха пътя си към паркинга. Когато винено червеното Пежо 406 кабриолет полетя по гладкия нагорещен асфалт на пътя, опасващ града като  огърлица, свежестта на силната въздушна струя ги обгърна и разчорли косите им. Пътят беше толкова близо до тясната плажна ивица, покрита с  едър пясък, че приличаше повече на камъчета.Те имаха чувството, че летят по гребена на ниските вълни,  които набраздяваха морската повърхност. След около десет минути пътят заобиколи града и започна да се изкачва към планината, която като тъмнозелена купа се извисяваше над белия град.

Гигантските дървета, растящи от двете страни на пътя, постепенно се приближаваха и в един миг техните върхове се преплетоха, за да образуват над пътя един тунел от гъста тропическа растителност.  Огромни дървета, гъсти храсти и  увивни растения се сливаха в едно, за да направят тяхното пътуване митично. Шумът на препускащия автомобил, свистенето на въздушната струя и музиката, връхлитаща от четирите говорителя на стерео-системата на колата, правеха всякакъв разговор немислим. Всички мълчаха, споглеждаха се, усмихваха се дяволито и мислено гадаеха каква ще бъде изненадата на Клодин. Бяха почти достигнали билото на планината, когато след един остър ляв завой пред тях изникна една неголяма площадка, служеща за паркинг.  В този ранен час на вечерта той беше почти пуст. Явно това беше краят на пътя. Отляво беше планината със скалните си маси, а отдясно, море от зеленина, спускащо се като водопад към морския бряг и изсипващо огромната зелена лавини във водите на морето.

Ник помогна на дамите да слязат от колата, хвана ги под ръка и, водени от французойката, се отправиха направо към скалите. Зад първата остро издадена напред скала, изведнъж пред тях изникна сводестият вход на една пещера.

 Над входа имаше парче грубо рендосана дъска, на която пишеше само "Дупката на свети Лука".  Когато влязоха вътре, там беше много тъмно и в първия момент очите им  можаха да  разпознаят само светлината на огромните свещи, единствено осветление на огромната пещерна зала. Когато очите им свикнаха с тъмнината, те започнаха да различават пода от стените, да виждат  красотата на каменните висулки, изваяни от водни капки в продължение на векове, грубите скални стени, облицовани с кожи от диви африкански животни, маси, наредени край стените на пещерата, столовете и пейките, сковани от почти необработени дъски и покрити с най-различни дивечови кожи.  Мястото действително беше достойно за обител на отшелник от епохата на ранното християнство.  Единствено в дъното на пещерата се виждаше нещо свързано с по-късните цивилизации, а именно силуета на барплот и рафтове, пълни с различни по форма и съдържание бутилки и малък невисок подиум от лявата му страна. На него  имаше 4-5 стола и музикални инструменти - китара, кутия за цигулка, някакъв допотопен барабан и друга инструменти самоделки. В заведението не се виждаше жива душа, а гробната тишина бе нарушавана единствено от Токата и фуга на Й.С.Бах. Музиката като че ли струеше  от стените на пещерата.

   Масите бяха огромни, най-малко за 9-10 човека. Клодин се насочи към най- близката до подиума  с увереността на човек, който е добре запознат с обстановката, като постоянен посетител, плуващ в собствени води.

      Настаниха се удобно с лице към залата. Джина бе седнала от лявата  страна на Ник, точно до подиума на музикантите, а Клодин бе от дясната.

Звуците на органа проникваха директно в душите и омайваха с дълбочината на чувствата,  които се пораждаха под влияние на тази дълбоко хуманна, божествена музика, пречистваща и най-греховните човешки помисли.

     Барманът се появи и Клодин му направи знак да отиде при тях.  Поръча му нещо,  което Джина и Ник не разбраха. След пет  минути  на масата  се появиха три огромни конусовидни чаши с млечнозелена течност,  по ръба на чашите имаше ивица от кристална захар, а в тях  плуваха неголеми кръгове от пресен ананас.

 Тихата музика и полумракът не пречеха на нашите приятели да разговарят главно за това интересно място, за оригиналния интериор, за божествената музика и неразгадаемата смесица от алкохол и натурални плодови сокове, подправени с екзотични подправки, която едновременно разхлаждаше и загряваше. Загряваше душите и разхлаждаше телата.

Залата започна постепенно да се пълни, но катедралната тишина така и не бе нарушавана. А когато на подиума се появиха дискретно петима млади музиканти, от които двама бяха млади едва 16-17 годишни момичета, стерео уредбата спря и Бах отстъпи мястото си на чаровната андалуска музика, изпълнявана от цигулка, китара, нещо като флейта, хармоника и барабани.

     Вечерята се   състоеше от риба-меч,  печена на жар, придружена с хрупкави  пържени картофи и вкусни салати, обилно полята със силно изстудени бели вина, богати на южни аромати,

Ник и Джина танцуваха страстно танго,  докато Клодин разговаряше с младия цигулар.  Когато се върнаха на местата си, младежът вече свиреше, а Клодин дяволито се усмихваше, някак си странно развеселена. Ник я закачи за необикновената ù веселост, намеквайки, че е намерила млад ухажор в лицето на това нежно, слабичко момче, което правеше впечатление с интелигентното си  излъчване и не притежаваше нищо от чара на  Казанова. Кло прихна да се  смее с характерния си гръмогласен смях, който изпълваше цялата зала.

 

Атмосферата в "Дупката на св. Лука" се беше съвсем нажежила от  емоционалната музика, страстните танци и най-вече от вината и шампанското, които се лееха по всички маси. Както по-късно разбраха, това беше най-скъпото и снобско заведение в града, тук идваха богати сноби,  бонвивани и мъже, отмъкнали за часове нечия красива, жадна за приключения съпруга, млади двойки, търсещи силните усещания под прикритието на полумрака, защото в правилата на този праисторически кът, размяната на дами и колективните закачки в границите на една и съща маса, не само не бяха забранeни,  но даже бяха желателни и почти задължителни. Сервитьорите дискретно насочваха посетителите към подходяща за тях компания, но понякога се получаваха и стрaнни комбинации, които винаги завършваха весело. Хубавото настроение, безгрижното непринудено веселие и пикантните приключения бяха абсолютно задължителни. Само на тяхната маса никой не дойде. Те бяха единствените клиенти на тази огромна маса.

      Когато цигулката засвири «Циганските напеви» на Сарасате, цигуларят,  който за случая си беше вързал червена памучна кърпа на главата, досущ като Ранду, се приближи бавно до Джина и засвири на ухото ù, което палаво се подаваше изпод черните къдрици. Джина  чувстваше дъха на младежа в тила си, чуваше туптенето на сърцето му в ритъма на сластната мелодия, която напомняше премеждията на циганския табор, мелодия, която опъваше струните на романтичната циганска душа, зов на ранена птица  в тихата нощна тъмнина, зовяща своя другар. Виното и тази омагьосваща музика се смесиха и цялото тяло на Джина изтръпна от копнеж, от желание и тя вдигна очи, отметна  косата си назад и впи огромните си бадемовидни очи с цвета на въглен, искрящи като шампанско, в дълбоките сини очи на цигуларя. А той опъваше лъка, за да изтръгне от цигулката воплите на една изстрадана любов, въжделенията на младата циганка и нейните трепети, след като за първи път е отдала тялото си на любимия. Джина почувства, че младежът се беше приближил съвсем до нея, по твърдостта, която чувстваше по гърба си. Топлината се разля по тялото ù и тя се облегна назад, за да почувства още по- силно, още по-осезаемо възбудата на музиканта, за миг в нея се породи желанието да се обърне и да го обгърне с отмалелите си ръце, но вместо това протегна ръка под масата, сложи я на бедрото на Ник и когато притискайки бедрото, тръгна нагоре към желаната подутина, тя усети, че една друга ръка я беше изпреварила. Този факт ù подейства като шок. Идваше ù да вика, да се разсърди, но инстинктът ù  подсказваше да не бърза да протестира, а да се върне там, където беше, и да сподели с приятелката си вълшебството на мига. Още не беше решила как да постъпи, когато другата ръка я потърси, хвана нежно нейната и я положи върху мъжествеността на Ник, притисна я силно надолу с цялата тежест на силната си ръка. И така двете ръце заедно се радваха на това удоволствие, споделяха възбудата на мъжа, която се предаваше от техните ръце по целите им тела. Но удоволствието на Джина бе двойно, защото тя чувстваше едновременно двама мъже, но това знаеше и чувстваше само тя  и никой нямаше да узнае  тази нейна тайна.

       Минаваше полунощ, а веселбата като че ли сега започваше.  Въздухът трептеше от възбуда, устните жадно пиеха, целуваха, ръцете палаво се промъкваха под тънките копринени и памучни ризи и поли, за да галят ненаситно

кадифената плът, трептящите пламъчета на свещите осветяваха една необикновена Валпургиева нощ, мъжете се бяха превърнали в сатири, а жените в ненаситни вакханки, които с жарките си устни и опитните си ръце изтръгваха сладострастни вопли от мъжките уста. Но тъмнината прикриваше страстите на тази необикновена оргия и видимо всичко беше в рамките на  благоприличието.

      Часът беше към два,  когато музикантите спряха и от стените на пещерата отново прозвуча другата музика. Младият цигулар и неговият приятел-флейтист дойдоха на тяхната маса и седнаха срещу Джина и Ник, а другите трима от групата се настаниха на другия край на дългата маса.

      - Жан-Пиер, да ти представя  моите български приятели, Джина и Ник, каза Клодин, като се обърна към русокосия цигулар. А ето и моята изненада, каза тя смеейки се,  Жан Пиер е моят първороден син и приятелят му Марк.

   Марк стана и леко се поклони, а Жан-Пиер само се усмихваше. Едва сега Джина и Ник забелязаха,  че цигуларят и  Клодин си приличаха като две капки вода.

           Колата просто излетя при тръгване,   управлявана от Жан-Пиер, Марк седеще до него, а Ник бе прегърнал двете жени на задната седалка. Те се бяха притиснали към него, сякаш искаха да  попречат на хладния нощен въздух

да  проникне между техните тела. След десет минути луд бяг по стръмния път към града, младият мъж закова колата пред голяма ниска сграда, чиято фасада бе осветена от множество неонови рекламни надписи, а през широко отворените летящи врати на сградата се чуваше невъобразимия шум на диско музика. Това беше най-голямата дискотека на града, която всяка вечер от 10 ч. до изгрев слънце привличаше младежта.

                 Вътре атмосферата бе неописуема. Хиляди разноцветни прожектори, извършвайки най-чудновати движения, осветяваха лицата и телата на танцуващите в екстаз млади хора, във всички цветове, съществуващи в природата.

Светлините се  преливаха един в друга, кръстосваха се, извиваха  в спирали и в кръгове, издигаха се и спускаха до земята с шеметна бързина, следвайки ритъма на музиката, пронизвана от гласовете на майстори диско водещи. Само секунди след като се бяха присъединили към тази танцуваща тълпа, Ник видя как младите потънаха в нея.  Притеснен, той погледна към Клодин,  която го успокои с поглед, давайки му да разбере, че момчетата ще се погрижат за Джина. Хвана го за ръка и го поведе навън, далеч от тази какафония, далеч от децибелите, далеч от лудостта на младото поколение.

          Вървяха бавно към морския бряг, хванати за ръце, а над тях звездите сипеха своя звезден прах. Ник обви раменете ù  с дясната си ръка и почувства как тя потръпна от допира на мъжа до нежната загоряла кажа на силните ù  рамене. Така прегърнати стигнаха до моста, който навлизаше навътре в океана, завършвайки с пететажна кула за скокове. Последният етаж на кулата бе на двадесет метра от водната повърхност. Тя го водеше към кулата и когато достигнаха подножието ù, тя забърза нагоре по виещата се стълба, пъргава като газела. Той я  настигна на площадката на петия етаж  И задъхан се стовари до нея. Тя седеше на самия ръб на циментовата платформа, провесила крака над морската бездна.

      В тъмнината морето и небето се бяха слели и образуваха едно цяло. Само едрите звезди над главите им подсказваха, че едното е въздух, а другото вода. Небе и вода. Дух и материя. Легнал по гръб, Ник гледаше звездите  и за първи път забеляза, че тук те са много по-едри, отколкото в България, че някак те изглеждат по-близо до хората и може би затова по-силно влияят върху техните съдби. Дишането му се нормализира, отпусна се и легна по гръб  на цимента. Той беше топъл, цял ден слънцето го беше напичало и сега отдаваше събраната топлина на техните тела. Кло се изтегна до него, прегърна го и започна да целува дебелата му долна устна, целува го дълго и по шията, докато почувства, че той отвръща страстно на нейните милувки. Ръцете ù  разкопчаха ризата му, а след това и нейната, гърдите ù покриха тези на Ник, докато езикът ù изследваше дълбочината на неговата уста. Тя прехвърли едното си бедро през неговото и той почувства плавните движения на пубиса, точно там, където той беше най-уязвим. Не забравяйки каква бездна има под тях, той я издърпа навътре към стълбата, съблече панталонките ù, и я прехвърли през тялото си, докато тя го възседне и почувства в себе си неговата мъжка сила, неговата голота. И тогава гърдите ù  се запремятаха пред очите му в един необичаен шеметен танц, той посегна да ги спре,  но те се отскубнаха от прегръдката му и продължиха да се мятат в ръцете му като хлъзгава риба. Танцът на мощния, твърд задник напомняше движенията на жокей, препускащ върху двугодишен  жребец. Ник се беше добрал до твърдата гръд на ездача си и страстно започна да ги целува, да ги хапе, да ги смуче, докато почувства, че движенията на Клодин стават по-бавни, но по-дълбоки, че тялото ù трепери като тяло на девственица и когато тя отново усили темпото  и  този път ездата бе необуздано бърза, той обхвана със силните си ръце задника на жената и с ритмични тласъци я доведе до финалния екстаз.

          Тя се отпусна удовлетворена, но когато разбра,  че Hик имаше още нужда от нейните ласки, тя се хлъзна по тялото му, взе го между гърдите си и помагайки си с ръце, го накара да изпита отново най-вълшебния миг в живота на мъжа. Те бяха между небето и морето. Тук, на върха на  кулата,  тя за първи път от много години произнесе  съкровената дума »обичам те». Ник беше щастлив, че бе събудил в тази зряла жена истинското чувство, че това, което се случи, не беше поредната авантюра, но мисълта за Джина и неговия ангажимент към нея го разтревожи. Нищо, утре той щеше да ù  разкаже откровено случилото се и пак щяха да се забавляват заедно. Но това утре!

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??