- Мамка му, полиция! - извика Кайл.
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът.
- Момчета, да зарежем колата и да изчезваме. И без това не е наша. - предложи Райли.
- О' кей, прав си. Отбий в оная пресечка и да се омитаме. Всеки да се спасява по единично!
- Давай по-бързо, ченгетата са по петите ни!
Очуканият „Додж" спря в една затънтена, мрачна уличка в покрайнините на Финикс и момчетата се разпръснаха кой където свари. Действията им бяха хаотични и неорганизирани...
Съливан се оказа сам в тъмния парк. Беше около полунощ, но все още топло. Седна на една пейка и се загледа в дърветата. Вниманието му привлече възрастен белобрад човек с шапка. Пред него имаше статив и бои, той рисуваше. Когато се приближи, на светлината на фенера, разпозна странника. Беше ония художник, на чиято изложба ги бяха замъкнали минал ...