15.03.2007 г., 8:47

Есенна покана

1.4K 0 2
1 мин за четене

Няколко листа на тротоара

Повлачиха хоро към небесата...

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
 Душата ми ухае щедро. Дълго чаках те, дълго мечтах те, дълго бях търпелива, дълго не плаках по теб, дълго... твърде дълго останах себе си сред гората и те дочаках.
Усмихнах се на зимата в бяло, родих те в образ през пролетта, щастливо поднесох ти лятото и осъзнах есента. После отново, от самото начало с бяла усмивка венчах се за теб, но вече с мисъл за есен.
Упоритите птичи криле ме зовяха, в топлина от лъчи се топеше всяка случайна обида, всяко утро безразлично в сезона ни галеше като в пролет. Ако пък се случеше сърцето ми в ритъм от болка да бие, твоето повеждаше танц и превръщаше мъката в пламък, и пламъкът в молитви за още. Щастлива бях и още по-щастлива беше есента, когато единствена и се усмихвах със душа. Когато не обвинявах вятъра, когато не плачех със листата, а ги постилах в път към светлината. Когато дарявах всяка отлитаща птица с по една мечта и знаех че е достатъчо за да се завърне. Когато по изтръпналата в очакване земя вграждах надеждите в едно със есента. И знаех... знаех, че е есен, но някак не у мен.

Сега какво?

Есен е. И в гората, и по стъпките в небето, и във въздишките на вятъра... есен е...

В очите ти защо вали?

Премрежени и моите са. Болка е. Сърцето ми римува зимата. Последен танц?

Покани ме!

Есен е. А аз изгарям от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...