La_Flor30 (Дъждовно момиче)
10 8
28.09.2022 г., 11:10 ч.

Есенно 

  Проза » Други
626 2 3
1 мин за четене

Захладня. Мирише на мокра трева, все още на печени чушки, а от близката пекарна на прясно изпечени кифлички.

По тротоарите са разпилени кестени.

И тъкмо затънем в някоя човешка дребнавост и вятърът духва, разпилява мислите ни като прашинки и завихря косите ни.

Може би тъкмо вятърът ме довя в това малко кафене. Почти връхлетях вътре, след като якето ми се закачи в един шипков храст наблизо.

Опитвам се да стопля пръстите си с чаша горещ шоколад и забелязвам как на рафта на стената има саксия  с лавандула и буркан от компот, пълен с вода и камъчета… Момчето зад щанда подрежда курабийки. Звезди и сърца с аромат на канела.

И докато си драскам в тефтерчето, което напоследък нося винаги с мен, се замислям за силата на думите и как ги запомняме по-дълго, отколкото този, който ги е изрекъл, си е представял…

 

© Дъждовно момиче Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??