6.11.2011 г., 20:39 ч.

Есента рисува 

  Проза » Разкази
2712 0 2
3 мин за четене

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаше утрото, вдъхновена и пълна с ентусиазъм, а Слънцето си позволи да се успи. То си беше такова - разсеяно и несериозно, рядко спазваше обещания и макар Есента да познаваше своя приятел добре, все пак се разсърди. Тя не бе такава, бе отговорна и по природа честна. Есента никога не закъсняваше неоснователно, само ако например лятото, неуспяло с многобройните си задачи, я помолеше за отсрочка по повод редовните слани и се налагаше заради стопаните да забави своя ход или когато вятърът имаше извънредна работа в другия край на земята и просто нямаше как да ù помогне заедно със студа да понижи температурата и трябваше да се изчака те да се освободят. Изобщо тя бе съвестна и никога не забравяше уговорки и задължения. Затова и много се дразнеше на Слънцето заради тази негова дезорганизираност, която то наричаше артистична наклонност, а тя - безотговорност. Когато най-после то благоволи да изгрее сънливо от изток, разбра, че Есента е сърдита и гневна. Усети лепкавата влага и студ и се усмихна. Есента с нейните изисквания и претенции за точност му бе забавна - тя бе като по-голяма строга сестра, която неизменно ще прости, но просто си държи на "конското". Слънцето знаеше, че ще има "конско" и търпеливо се подготви да го изслуша. Есента обаче, в нетърпението си да рисува, просто  мълчаливо взе четките и боите и започна умело да смесва цветовете по палитрата си. Слънцето се протегна, прозина се, отпъди и последната рошава мисъл - остатък от съня и огря земята. Зае се старателно да помага на Есента, за да я омилостиви.
Сдобряването стана по обед, когато Слънцето дочу Есента да си тананика. То докосна с лъч дървото, което тя оцветяваше в жълто и листата му заблестяха като златни. Беше толкова неповторимо и красиво, че Eсента се изчерви от удоволствие и се усмихна възхитена. После започна истинският празник. Есента танцуваше, пееше и рисуваше, а Слънцето тактуваше с лъчи и озаряваше картините ù. Денят стана ярък и топъл, въздухът се изпълни с аромати, светът се оживи. Есента нарисува парк и украси дърветата с пъстроцветни корони, като наблегна на червеното и златното, докосна влажната пръст с четката си и освежи картината със зелено, после раздвижи леко в синьо небето, за да има простор и помоли вятъра да разлюлее клоните, за да има свежест. Слънцето сияеше, гордо от  работата си и от своята приятелка, развесели се съвсем и температурата се повиши. Доприпкаха деца, баби насядаха по пейките, домакини забързаха към пазара, сервитьорки изнесоха масички пред кафенетата навън. Чу се глъч. Есента напълни сърчицата на децата с радост, изглади бръчките по лицата на бабите, те забравиха болежките си и се усмихнаха. После премина през пазара. Нарисува едри круши, напълни щандовете с жълто-червено-зелени ябълки и оранжеви тикви. Сдобри продавачът на зеленчуци с този на яйца, като ги зарази с топло настроение и те се почувстваха  щедри, великодушни и щастливи. Слънцето се смееше от небето, галеше лицата на хората и проникваше в душите им. Есента ги целуваше на свой ред, водеше ги в парка, хвалеше се с красотата на творението си и дооправяше детайлите на пейзажа. Тя обожаваше пленерите си, но най-вече обичаше да рисува със Слънцето. Без него всичко бе бледо и недостатъчно истинско, мъгливо и нетрайно. Само когато усещаше топлината му, тя бе истински дейна и възторжена. То бе нейното вдъхновение и жажда за светлина. С неговата вездесъща сила и с творческия устрем на Есента, творбите ставаха винаги уникални и запомнящи се.
Краткият есенен ден догоря. Слънцето покани на последен танц есента, музиката стана по-лежерна и нежна, вятърът я поде и подкани хората да се прибират вкъщи. Слънцето помаха с угасващ лъч на Есента, с обещание скоро да се върне и залезе на запад. Есента покри с лека пелена на умора картината си и се оттегли в мрака. Светът тихо задряма в спомена за един очарователен ден, в който Есента нарисува със Слънцето чудно хубава картина.

© Счетоводител Храбър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??