Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаше утрото, вдъхновена и пълна с ентусиазъм, а Слънцето си позволи да се успи. То си беше такова - разсеяно и несериозно, рядко спазваше обещания и макар Есента да познаваше своя приятел добре, все пак се разсърди. Тя не бе такава, бе отговорна и по природа честна. Есента никога не закъсняваше неоснователно, само ако например лятото, неуспяло с многобройните си задачи, я помолеше за отсрочка по повод редовните слани и се налагаше заради стопаните да забави своя ход или когато вятърът имаше извънредна работа в другия край на земята и просто нямаше как да ù помогне заедно със студа да понижи температурата и трябваше да се изчака те да се освободят. Изобщо тя бе съвестна и никога не забравяше уго ...