- Къде ходиш ма, Петрано?
- Ох, Спасимиро, Спасимирооо, как съм го закъсала с левия крак, ако знаеш...
- Хм, е, толкова ли? Та снощи да те няма, така се притесних...
- Що, ма?
- Е що, що... Събрание на входа, а тебе те нема и аз си помислих, че си капитулирала... мани, мани. Ще ходя при Стана да ми прибае, да се освестя.
- Е кажи де, кажи за събранието. Мене като ме заболя пустият му крак и не можах да стана от леглото. Оттам като си представих какво изпускам и като вдигнах едно кръвно, та знае ли се. Кажи сега, кажи...
- Ами да започнем от най-важното. На Фанчето Дуневата, Колю, нали се сещаш?
- Да, да, е аз ако не се сещам, та кой?
- А, да, аз затуй с тебе най-обичам да си хортувам. Колю ù купил пет чифта гащи по 3 лева.
- Я гледай ти какъв мъж!
- Да бе, аз затуй от това почвам да ти разправям, другото с покрива какво ме интересува, като аз съм на първия етаж?
- И друго? ...