- Къде ходиш ма, Петрано?

- Ох, Спасимиро, Спасимирооо, как съм го закъсала с левия крак, ако знаеш...

- Хм, е, толкова ли? Та снощи да те няма, така се притесних...

- Що, ма?

- Е що, що... Събрание на входа, а тебе те нема и аз си помислих, че си капитулирала... мани, мани. Ще ходя при Стана да ми прибае, да се освестя.

- Е кажи де, кажи за събранието. Мене като ме заболя пустият му крак и не можах да стана от леглото. Оттам като си представих какво изпускам и като вдигнах едно кръвно, та знае ли се. Кажи сега, кажи...

- Ами  да започнем от най-важното. На Фанчето Дуневата, Колю, нали се сещаш?

- Да, да, е аз ако не се сещам, та кой?

- А, да, аз затуй с тебе най-обичам да си хортувам. Колю ù купил пет чифта гащи по 3 лева.

- Я гледай ти какъв мъж!

- Да бе, аз затуй от това почвам да ти разправям, другото с покрива какво ме интересува, като аз съм на първия етаж?

- И друго?

- Ами, Станойка каза, че повече за вход нямало да плаща, защото ù дошла висока сметка за водата от изравнението.

- Хм, а на нас все едно не ни е дошла висока сметка...

- Ами, че така де... А пък аз нали съм учена, та ù разправям да се къпе по-рядко и да си налива една кофа с вода, в нея да мие чиниите, после да я разделя на две, с едната половина да полива цветята, а с другата да си мие тоалетната.

- Хубаво си ù казала, като няма кой да ù върне назад водомерите, пък да се съобразява малко.

- А, Младенка от третия етаж, знаеш ли какво ù вика?

- Какво?

- Да прави икономия и всички да сме правели икономия, за да не се навива на общия водомер в мазата и тогава всичките сме щели да имаме малки сметки.

- Брей, тая да не работи у ВИК-ато?

- А тя е пенсионерка от деветдесет и четвърта година, ма го раздава интелектуалка.

- Е, ти какво ù каза?

- Е какво да ù кажа, аз от водомери не разбирам много, ама това с пестенето нещо не ми хареса. Да не плащам, да, ама и да пестим... То каква е файдата? И аз нали съм на първия етаж и ù излезнах с едно много мъдро предложение.

- А, е какво?

- Ами да бием една сонда пред входа. Да я платим от общите пари. И докато с тебе си варим бурканите и си печем чушките, ще си свалим и по една тенджера, да кипнем и по една чорбица. Ти ще донесеш оранжевото легенче и ще си позаплакнем събралите се през месеца непрани пликчета и килоти, ще ги изджуркаме и няма да имаме повече подобни проблеми с високите сметки!

- Малиии, ти си гениална ма, Спасимиро! Това турските сериали ти влияят много положително да ти кажа, хем си поумнела, ами и си нахитрела!

- Ами, нали?

- Да, я виж, дошли са сметките за тока. Я да видя аз колко има Захариева, където все пищи, а толкова пари взима.

- Ами ще го отвараш ли плика?

-Ами, да... инак как да видя, пък после ще го подхвърля до асансьора, уж някой непознат младеж го е сторил.

- Ей, хитра си, Петранооо, хитра! Аз ще бързам да се прибера, че Минкова ще има гости. Сутринта ядох семки и хвърлих боклука на нашия етаж, все едно е внучето на Денева и сега ще ходя да го мета, та да видя кои ще дойдат, какво ще им донесат и дано да чуя за какво ще си говорят. После ще дойда да ти доразкажа...

- Добре, добре, информираността, Спасимиро, е преди всичко! Ходи и после ми се обади!

Край на първа част