teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
156 328
8.09.2018 г., 2:05 ч.

Етюд № 1 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
752 2 2

Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-заплашително и грохотът им се разнасяше като злокобно предупреждение. Странно е, че казах злокобно. Обикновено се наслаждавах на летните бури. Но може би не и днес. Днес ми се прииска само да рисувам, да рисувам и рисувам, докато не грохна от умора и не забравя за абсолютно всичко.

 

 

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Когато се завърнеш... 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??