Етюд № 1
Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-заплашително и грохотът им се разнасяше като злокобно предупреждение. Странно е, че казах злокобно. Обикновено се наслаждавах на летните бури. Но може би не и днес. Днес ми се прииска само да рисувам, да рисувам и рисувам, докато не грохна от умора и не забравя за абсолютно всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teddy Daniel K. Всички права запазени
