НАПРЕД КЪМ ЕВРОПА!
Вървя по улицата кисело. До една кофа виждам мургав ром, който с голямо любопитство изучава съдържанието й. Гложди ме съмнението, че иска да открадне някое-друго неизядено парче баница или луканка...
Спирам до него. Наблюдавам го. С периферното си зрение той констатира присъствието ми. Обръща се към мене, усмихва се с бели зъби и ме пита подкупващо:
- Чичо, ти арабия ли си?
Странният въпрос ме заварва неподготвен. Придавам си вид на добряк и казвам: - Да!
- Щом си такъв, дай ми един лев! – хили се насреща ми младежът.
Усещам, че падам в капана, който сам съм си изкопал. Не мога да се отметна вече, че не съм такъв.
Вадя едно лъскаво левче и го подавам. От очите му политат искри. Шумно ме благославя:
- Господ здраве да ти дава! Да живееш до сто години! Да уцелваш от тотото шестица! Да имаш много евро, когато влезем в Европа и да ми даваш тогава от тях!
Малко множко ми идват пожеланията, но геройски мълча. Питам го след като изчерпва репертоара си:
- Ти какво ще правиш, ...