Откъс от  романа "Реформата"

    "Европата и дядо Стойчо"- част първа

... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.

Беше чел по вестниците, беше слушал по радиото, че там, в Европата, миели улиците със сапун, че там, пак в Европата, ако си оставиш нещо някъде, там ще си го намериш. Беше чувал, че ако си забравиш рестото в магазина, ще тичат по теб, за да ти го върнат и още такива неща.

Взе тояжката  си дядо Стойчо, наметна  шубата си, торбичката и тръгна. Не беше ходил до града близо десетина години. Взе автобуса от селото и слезе на автогарата на градчето. Там беше паркирал голям, син автобус, който щеше да замине за София. Зарадва се той, че няма да чака дълго и се запъти да си купи билет. Да, но гишето беше затворено, а отпред имаше бележка с надпис: "Ще се върна след малко".

- Къде се е дянала тая госпожица? - затюхка се дядо Стойчо и нервно  затъпка напред-назад. Отиваше до вратата, връщаше се и поглеждаше джобния си часовник, който беше грижливо излъскан и пазен.

- Сега ли намери да отиде някъде. Ще изпусна автобуса, няма я вече половин час -говореше на себе си дядо Стойчо.

- Каза, че отива до магазина за малко - обади се едно момиче, което седеше на пейката в чакалнята. - И аз я чакам, но моят рейс е след един час.

- Ще ида да попитам, в колко тръгва този за София, ще помоля да ме изчака-рече дядото и се запъти към  вратата. Тъкмо излезе  пред вратата и видя, че отсреща се клатушка една стокилограмова жена в синя престилка, която държеше в ръце  мрежичка, от която се подаваше рибена опашка и стръкове зелен лук.

- Айде бе, чедо, че ще изпусна автобуса за София - гальовно се обади дядо Стойчо.

- Аз пък ще изпусна магазина. Като затвори, какво ще ям довечера - троснато отговори касиерката.

Купи си най после дядо Стойчо билет и хукна навън.

- А, къде се дяна оня, големият автобус?

- Ами той току-що замина - отговори му едно момченце, което седеше  на пейката пред чакалнята.

- Ами сега! Ще вървя пеш - говореше на себе си дядо Стойчо - пък все някой ще ме стигне, но първо ще си  купя една баничка, че откакто се спомина баба Стоювица, не съм хапвал баница. Ще пийна една бозица, пък после ще продължа -така си мислеше дядо Стойчо и се отправи към  близкия павилион за закуски. А там, какво да види!...

Следва продължение...