2.11.2018 г., 15:37 ч.

Езерото на червения крокодил, който няма съпруга 

  Проза » Приказки и произведения за деца
539 0 0
11 мин за четене

    В тая приказка се разказва за един червен крокодил, който засега се намира на брега на езерото в станционната градина на Стара Загора, кой знае защо, боядисан в червено. Както винаги, аз разгадах тайната му и сега я споделям с вас!

 ЕЗЕРОТО НА ЧЕРВЕНИЯ КРОКОДИЛ, КОЙТО НЯМАШЕ СЪПРУГА

-Бабо, защо тоя крокодил е червен?- попита Роси. Беше се спряла до голям каменен крокодил, боядисан в червено, който лежеше на брега на езерото край хотела.

- О, този ли? Това е дълга история, наказан е!

- Кой го е наказал и защо?- продължи да пита малката принцеса.

- Радмила, странната и малко луда вещица, която работи в хотела отскоро. Нали знаете, че тук стават странни и направо ужасни неща и хората идват в него за да изпитат истински ужас и да се срещнат с разни жестоки и кръвожадни създания? Да, деца, има такива хора, обичат страшните приказки и искат да ги видят в действителност...Така хотелът се е прочул по цялата страна и постоянно има гости от къде ли не, казват даже, че идвали и хора от съседните държави. Само че не всички можели да издържат дори и една нощ и напускали стаите си панически, дори без да си вземат четките за зъби!

-Но какво  толкова става там, бабо?- попита Виктор- Ти знаеш ли какво точно се случва? А била ли си в  него?

  Баба им леко се усмихна. Преди няколко години беше се повела по акъла на една своя приятелка от ученическите години и си бяха взели стая в хотела. Само че тя нищо не видя, защото беше взела приспивателно, беше си запушила ушите с тапи и изобщо, добре се беше подготвила. На сутринта видя, че леглото на приятелката й беше празно. Помисли, че е отишла да пие кафе, но не можа да я открие никъде.

- Госпожата си тръгна още снощи малко след дванадесет-осведоми я мъжът на рецепцията - Ще ви помоля да проверите дали не е забравила нещо, имаше много малко багаж, всъщност, носеше само една възглавница, която помолих да остави, тъй като е на хотела...

  Историята беше доста безславна, защото пък бабата на децата съжаляваше, че е проспала може би най- вълнуващата нощ в живота си. Но просто беше уморена от две поредни нощни дежурства и наистина се нуждаеше от сън, а не можа да откаже на приятелката си.

- Чувала съм разни неща... - неохотно започна тя - Хората постоянно чували стъпки по терасата, някакви стонове, от крановете на банята  изтичала кървава вода, по плочките имало кални стъпки... От огледалото те поглеждали отдавна починалите ти близки и искали да си говорят с тебе... А по стъклата на прозорците някакви синкави ръце оставяли кървави следи... Някой чукал на вратата и натискал отвън, по стените пълзели стоножки, паяци и отровни гущери, а в басейна на хотела внезапно се виждала перка на  акула или крокодил... Да, този червен крокодил бил назначен на работа в хотела и тогава не бил червен. Но да започнем отначало...

   Един ден на брега на езерото кацна ято диви патици с червени човки, които държаха с тях краищата на голяма и здрава мрежа. Но тя не беше празна, от нея внимателно се измъкна странната и малко луда вещица Радмила, която беше предпочела този вид транспорт , тъй като се страхуваше да пътува със самолет. Идваше по работа, предстоеше й интервю в хотела и ако успееше да се представи добре, щяха да я наемат на работа като вещица.

  Радмила протегна ръка напред и в миг на ствола на дебелата плачеща върба се появи огледало. После се протегна и докосна вейките на най-долните клони и в ръцете й внезапно се оказаха моливи за вежди, червило и цял комплект гримове. След като се гримира грижливо, по същия начин си намери и гребен, с който среса дългата си червена коса и я върза на тила с яркозелена  панделка с огромен жълт слънчоглед. Подскочи, за да стигне хралупата на дървото и измъкна от там блестящо сива копринена рокля, червени обувки с много висок ток и огърлица от разноцветни огромни камъни. Посегна към дървото отново и на ръката й се озова гривна от калинки и красиви зелени бръмбарчета.

- Вие оставате тук! - каза на патиците Радмила. Всъщност, ако пожелаете, можете да се заселите в езерото  за постоянно.

  И като подскочи още по-високо, тя кацна на терасата на хотела точно пред вратата на кабинета на собственика, господин Палиев.

  През това време ятото патици с възторжени крясъци  и пляскане на крила се потопиха в езерото. Разбира се, пръв беше водачът на ятото, Пат, първата му съпруга Пая вървеше след него  и наставляваше децата си Пу, Пити, Пу две и още няколко млади патета, които бързаха към водата и пляскаха с криле. Настана голяма олелия, веселбата беше в разгара си, малките се гмуркаха под вода, особено палавника Пу.

- Мамо, тате, вижте колко издържам под вода! - викаше той, а ято рибки се стрелваха уплашено насам-натам. Водата се накъдри от малки вълнички, които патетата предизвикваха с лудориите си.

   Изведнъж тъмна огромна сянка раздвижи иначе бистрата и прозрачна вода на езерото. Нещо страшно и непознато се беше появило от скритите подмоли. Водата закипя и над нея се показа главата на огромен крокодил, опашката му запляска гневно по повърхността.

- Какво правите тук, в моето езеро? Как се осмелихте да влезете във водата, навлеци?

- Но, господине, ние дойдохме с госпожа Радмила и тя ни каза, че... - започна Пат.

- Коя е тая Радмила и с какво право се разпорежда с моята територия? Не видяхте ли предупреждението?

- Какво предупреждение? - попитаха в хор Пая и малките.

- Не забелязахте ли нещо на брега? Например, нещо от камък?...

  Наистина, бяха кацнали близо до една каменна скулптура на крокодил, но никой не беше се досетил, че може да е предупредителен знак.

- Вашият портрет ли?- попита Пу две със страхопочитание - Наистина, изглеждаше много хубав... - и внезапно млъкна, защото  каменното изображение вече го нямаше на мястото му. - Но къде е той? Кълна се в човката на прадядо си Пу Велики, господине,не сме го откраднали!

- Глупаво пате, това не беше портрет, това бях самия аз! Назначен съм за пазач на езерото и когато някой натрапник като вас влезе вътре без разрешение, аз тръгвам да го арестувам!

- Ние не знаехме, че ни трябва разрешение и щом госпожа Радмила каза...

- Не ме интересува! Сега ще трябва да ми платите данък! - и крокодилът коварно се усмихна - Едно пате на ден и можете да се гмуркате колкото си искате!

- В никакъв случай! По-добре, изяжте мене! - Пат изплува напред и безстрашно се насочи към устата на крокодила.

- Как ли не, ти си стар и жилав, аз и без това имам проблеми със стомаха, а и зъбите ми са малко поизтъркани... Искам ето този! - и той посочи Пу.

- Не, господине, моля ви , не ми го вземайте, от яйце съм го изгледала! - молеше се със сълзи на очи Пая. - Може би и вие имате деца, съжалете се!

- Тогава... - замисли се чудовището - Може да ми давате по едно яйце, те не са още излюпени и са много вкусни... - и той се облиза зловещо.

- Но как... - продума тихо Пая - яйцата са нашите бъдещи деца, аз чувам писукането им преди да се излюпят, как мога да ги предам..А доколкото знам, вие също  снасяте яйца...

- Не и аз, продължи да се хили крокодилът - Аз съм мъж!

- Тогава госпожа съпругата ви сигурно ще ви дари с потомство...

  Изражението му изведнъж стана мрачно.

- Не че това ви интересува, но нямам съпруга и деца... - и от очите му ненадейно се отрониха няколко сълзи. - Тук няма крокодилки и аз така и ще си умра, без да се оженя!

  Цялото ято замръзна на мястото си. Щом нямаше семейство, нищо нямаше да го спре да закуси с някого от тях.

- Хайде, избирайте, или той, или яйцето! Искам го прясно, току-що снесено!

  Внезапно се чу шумолене на коприна, един сив блестящ чадър летеше във въздуха и плавно кацна на брега. Разбира се, не беше чадър, а роклята на Радмила, а в нея самата тя, заедно с жълтия слънчоглед в косите си, огърлицата с огромни камъни и гривната от калинки и бръмбарчета.

- Тук ли си бил, мързеливецо? А кой ще плаши гостите на хотела? Горката акула каталяса да кара и твоите смени в басейна!

- Госпожо, госпожо, развикаха се патиците - той иска да ни изяде! И не само нас, а и яйчицата ни!

- Много ни изплаши, госпожо! Истински хулиган е!

- И няма съпруга и деца! Затова е много лош!

- Тихо! Нищо не мога да разбера от крясъците ви! - запуши си ушите странната и малко луда вещица Радмила. - Но вече научих достатъчно за да съм наясно, че си се държал много неприлично!

  Крокодилът, който в нейно отсъствие се перчеше, че не признава никаква Радмила, изведнъж стана много кротък, затвори огромната си уста и само от очите му се леехе обилни сълзи.

- Марш на брега! - заповяда му вещицата и той полека се плъзна към обичайното си място на каменния постамент. Когато зае позата, в която го беше изваял скулпторът, тя се приближи към него и извика:

- Бъди червен и замръзни!

 Крокодилът светкавично промени цвета си на яркочервен и застина неподвижен.

.......

- Ето, разказах ви как и защо е наказан тоя крокодил, каза бабата на Виктор и Русалия. - Хайде сега да тръгваме!

  Но на Русалия не й се тръгваше. Приближи се още повече до каменното чудовище, погледна го в очите и каза:

- Виж какво направи само! Държал си се много неприлично и си наказан, а другите си играят и ходят свободно..

   От очите на крокодила рукна нов поток от сълзи.

- Сега плачеш, нали? А когато гонеше горките патета и искаше да изядеш яйцата им, на тях хубаво ли им беше?

  От крокодила не се чуваше звук, но сълзите му все така се лееха, дори потекоха като малко ручейче, тръгнаха по наклона и се изливаха в езерото.

- Моля те, не плачи! - сърцето на малкото принцеса се късаше от мъка - Ще се опитаме да направим нещо за тебе - и тя се наведе и целуна червеното влечуго.

- Благодаря, принцесо! - продума, хълцайки, крокодилът - Ти си много добра, братовчед ти също е добър... Вие сте най-добрите деца на света, но не можете да ми помогнете!

- Защо? - попита Виктор, който отлично разбираше езика на животните.

- Аз съм толкова самотен... - разхълца се  още по-силно техният нов приятел - Нищо друго не искам толкова много, само да си намеря добра съпруга и да имам семейство... Чувал съм, че в Асуан, в Египет, има много млади госпожици, които търсят съпрузи... Но няма как да стигна до там...

- Трябва да имаш паспорт и да си купиш билет! - осведоми го Русалия.

- Освен това, съм червен - продължи да се оплаква крокодилът - коя дама крокодилка ще ме хареса, аз само ще плаша рибите...

- Не се безпокой, успокои го момчето - Магията не е завинаги, ще придобиеш предишния си цвят, сигурен съм в това!

- Имам идея кой може да ни помогне - усмихна се Виктор - Хайде да се обадим на принц Каспар, той е много добър и ще измисли нещо.

 - Тъкмо се канех да посетя Египет, осведоми ги сър Каспар, който не беше забравил колко много му помогнаха децата да построи замъка си. - Но има само един начин да взема вашия приятел с мене. Трябва да го регистрирам като мой домашен любимец.

  Речено-сторено. Регистрацията мина безпроблемно, тъй като на служителите им беше известно за странностите на английските аристократи. След това само трябваше да си купи билет за Кайро и да настани крокодила в багажното, разбира се, в голяма клетка и приспан за да понесе по-лесно полета.

  Имаше известно недоразумение на летището в Кайро, където служителят недоумяваше:

- Сър, вие сте декларирали червен крокодил, а той е сивозелен, както всички... Макар че аз съм от Асуан и никога не съм виждал червен крокодил... Сигурно сте направили неволно грешка при описанието...

- Сигурно - съгласи се невъмутимо принц Каспар - Впрочем, магията не е завинаги, приятелю...

- Здравейте, сър Каспар!- стресна ги звънлив женски глас - Заявили сте чартърен полет до Асуан. Аз съм вашият пилот. Казвам се Мириам! Хайде да натоварим тоя приятел...

 След краткия полет очарователната авиаторка ги прехвърли на голям камион и ето ги на брега на морето Асуан.

- Ето, тук може би ще се чувстваш щастлив - каза принц Каспар. - Май вече са дошли да те посрещнат, както виждам.

- Да, сър, отговори крокодилът, който не знаеше какво изпитва след дългото пътуване и внезапно връхлетялата го африканска жега. - Няколко дами и господа се приближават към брега. Не искам да бъда невъзпитан, но смятам,че трябва да си тръгвате,принце. Опасявам се, че те не са...

- Чак толкова толерантни и чак толкова добре закусили ли, приятелю?

- Ами  не мога да гарантирам за сигурността ви, сър, така си е!

- Добре тогава... - Принцът се наведе, леко го потупа по гърба, вероятно забравил, че не е куче, после се обърна и бързо се отдалечи към камиона, където го очакваше прелестната госпожица Мириам. Бързаше да се прибере и да продължи със строежа на новия си замък, а също така и да се види отново с малките си приятели.

 

     

 

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??