21.08.2009 г., 21:26

Фалшификати

990 0 1
1 мин за четене

Опитвам се да гледам оптимистично на всичко станало и всичко предстоящо, но ми е трудно, когато знам че реалността е толкова коварна. Когато знам, че няма с кого да споделя прекрасните и лошите моменти, когато знам че всички са предатели. Всеки мисли само за себе си и за своята изгода от това да ти бъде „приятел” или по-скоро предател. Хората просто са си такива... а тяхното неумение да не се превръщат в егоисти убива всяка надежда в мен, че все ще се намери някой всеотдаен, някой който поне веднъж ще се поинтересува първо от моите нужди и желания, а след това от своите. Но просто ми е трудно дори да си го представя този момент, та камо ли някога да го видя.

Какво стана с онези невинни души от преди 10 години, с онези приятели добри, който си играех навън и си подаваха ръка, когато паднеха? Няма ли ги вече или и тях живота като мен ги научи да не се доверяват? Казват, че приятелството е най-краткия път до предателството.... но защо? Нима сме толкова обезверени един към друг, че само се нараняваме. Да обезверени сме, защото мислиш някой за приятел доверяваш му най-съкровените си мили, тайни и желания, а той ги ползва за собствена изгода. Идва момент в който имаш адската нужда от рамо на което да поплачеш и тогава разбираш, че нямаш приятел или поне не истински! И в този момент усещаш как нещо си отива от тебе, нещо толкова мило и свидно. Болката те разкъсва от вътре... Мислиш си как си се раздал максимално за този човек, а той с какво ти се отплаща сега! Всичко вече ти се изяснява кристално, но все пак искаш да забрави станалото, да живееш още малко в заблуда, за да спреш прииждащата болка. Чудиш се как да избършеш сълзите от лицето си като още не си съумял да сглобиш сърцето си!

И все пак, ако има истински приятел, то той е голяма рядкост и според мен се среща веднъж в живота! Така че, ако срещнете този приятел, не го изпускайте, защото нито един от тези фалшификати няма да успее да запълни и една малка частица  от това място в сърцето ви, предназначено за истинския!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...