(импресии)
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш?
Защо сляп оставаш?
Затвори очи,
за да ги видиш
и да почувстваш
магията.
Полита фантазията,
на крилете понесла
капка обич и
капка раздяла -
солено-горчива,
но истинска
Раждане.
Прозрачност.
Болка.
Радост...
Пролетта топи
тъгата на зимата в казан,
пълен с обич.
Там тя
бълбука намехурчено
и играе на раждане.
Кристална арфа
отрони звук.
Разпиля се
на хиляди късчета.
Сляп пианист
ги усети по пръстите
и събра ги в мелодия.
Мелодия, която
събуди арфата.
Тя отново запя.
Кристално-чиста
песен
за един сляп пианист.
© Весислава Савова Всички права запазени