Фейсбук (2-ра част)

                                   фантастика, фентъзи

                                                          2

                                                         ***

    Майла крачеше между дърветата, като въздишаше тежко. Беше объркана - случилите се събития през последните дни я извадиха от равновесието, което бе градила през целия си съзнателен живот. По някое време излезе на поляната и съзря самотното дърво. Отиде до него и го огледа - ниско долу имаше неголяма дупка, във вътрешността на която лежеше червен камък. Майла го вдигна и видя, че под него белееха няколко листа. Взе ги и ги разгледа.
    Няколко часа по-късно тя позвъни на вратата на къщата на Роджър. Джулия отвори.
    - Моля те, трябва да вляза в стаята на Роджър, за да взема "маската"! Спешно е!
    - Чакай мила, най-напред ми обясни спокойно за какво става дума.
    - Роджър е жив! Свърза се с мен чрез Фейсбук! Душата му е там! Тези листа са неговия проект...
    - Майла, предлагам ти да седнем вътре и, когато се успокоиш, да ми разкажеш за какво става дума.
    - О'кей, Джулия.
    Без миг колебание, Майла разказа на старата госпожа Харис за писмото на Роджър и за последния разговор между тях. Джулия прие всичко със скептицизъм, според нея нямало как мъртвия да се събуди и да й праща писма, а според нея писмото е дело на лоши хора. Все пак тя даде съгласие на Майла да вземе "маската", заедно с ръкавиците, прикрепени към нея.
    Младата жена се прибра и включи компютъра. Видя, че във Фейсбук има друго съобщение, изпратено от профила на Роджър:
    "Когато прочетеш това писмо, просто свържи "маската" и отново влез във Фейсбук. След това ще ме видиш. Скъпа моя, надявам се двамата заедно да победим злото. Но преди това заключи стаята си!"
    Тя му отговори:
     "Тук съм!" - и зачака.
    Появи се друго съобщение:
    "Излез от сайта, свържи "маската" и отново влез."
    Майла заключи стаята, взе приспособлението и въздъхна звучно. Сърцето ù туптеше бясно - все едно бе съставено от работещи бутала на автомобил. Изведнъж се реши и я сложи, нахлузи и ръкавиците, след което включи компютъра. Веднага се пренесе в "другия свят"... - пред нея засия познатия надпис Windows, сетне прозореца с иконките. Кликна с виртуалната ръка върху експлоръра, сви другата на юмрук и когато на преден план се показа клавиатурата, тя написа "facebook.com". Появи се профила й - този, който винаги се е появявал, - само че сега в триизмерен образ.
    Миг по-късно изникна съобщение от Роджър Хайрис:
    "Горе вдясно трябва да има иконка VW. Като емблемата на Фолксваген е, само че това тук е Виртуален свят. Кликни върху нея".
    Майла кликна върху иконката и зачака. Светът притъмня, дойде надпис "Зареждане". Изведнъж пред очите й се разкри невероятна картина - тя се намираше на върха на огромен планински масив и гледаше надолу, към по-ниските върхове.
    - Назад скъпа! - чу глас зад себе си. Гласът бегло наподобяваше този на Роджър, само че звучеше някак електронно, нереално.
    Тя обърна глава (не можеше да прецени дали наистина е обърнала глава или това бе вид внушение) и видя Роджър! Видя го такъв, какъвто го знаеше - същата физиономия, същите очи, същата коса, същите устни. Имаше съвсем бегъл нюанс на изкуствено създаден образ - като при най-съвременните компютърни игри.
    - Роджър... - промълви тя, ала гласът ù прозвуча по много различен начин. Беше мъжки, груб.
    - Трябва ти твоето тяло, скъпа моя. Ето го горе вляво.
    И Майла се видя - тялото ù се люлееше във въздуха, обградено в зелена рамка. Жената кликна два пъти върху него.
    - Сега вече си ти, скъпа моя. Ох, най-сетне! Липсваше ми!
    Роджър приближи до нея и я прегърна. Незнайно как, тя усети допира и топлината му.  Все още бе объркана и не вярваше в случващото се. Знаеше само, че истинският свят се отдалечаваше все повече и повече.
    - Искам да се успокоиш, скъпа. Ти вече спиш. Виртуалният свят предизвиква съня, това е едно от постиженията ми. Просто се успокой, защото ни чака тежка задача. Запомни, че всичко тук е като една компютърна игра, с тази разлика, че усещанията са реални.
    - Липсваше ми, Родж - изрече тя и се отпусна на врата му.


                                                         ***

    - Всеки момент трябва да се появи - каза Роджър и се огледа в околността. Планинският връх представляваше огромно плато, съставено от скали и камъни.
    - Кой трябва да се появи?
    - Тод - отвърна Роджър и се почеса по лицето с бавно движение.
    - Какъв е Тод, скъпи?
    - Тод е най-големия ми враг, този, който иска да използва проекта ми за користни цели. Лошото е, че той е опасен и има много хора зад гърба си. Но все пак аз съм създал "Виртуалният свят" и това е моето предимство. Ако убием Тод, ще трябва  да унищожим проекта, преди масовият потребител да е навлязъл в него.
    - А какво ще се случи с теб...
    Въпросът ù увисна във въздуха, защото в това време зад тях се чуха звуци от бързи стъпки. Майла се обърна и погледна назад, където няколко конника в черни дрехи идваха стремглаво към тях.
    - Бързо! - Роджър стана и направи някакво движение и... след миг се озоваха в друга картина - близо до чиста ромоляща река, около която се издигаха високи дървета.
    - Нямаме оръжия и трябва да бягаме! Мисля, че ще му е нужно време, докато ни открие.
    - А как... как ще вземем оръжие?
    - Ще търсим складове. Ето там има един.
    Между дърветата видяха дъсчена барака. Тръгнаха на бегом в тази посока. Падналите листа весело шумяха под краката им.
    Бараката беше тъмна и празна. Роджър изрече унило:
    - Взели са ги.
    Изведнъж погледът му се избистри. Майла видя, че той гледа към по-голяма барака, намираща се на десетина метра по-назад. Роджър хукна към нея, влезе вътре и след малко излезе с две странни зеленикави оръжия - едното голямо, другото по-малко:
    - Това са огнехвъргачи. Ще ни свършат прекрасна работа. Ето ти по-малкия, за да не ти тежи. Препаши го на рамото и го прикрепяй с ръце.
    Майла го послуша.
    - Така. Сега вече е добре, нали?
    - Определено е по-добре.
    - Да се скрием в другата барака и да ги чакаме. Мисля, че скоро ще дойдат.
    Влязоха в тъмното дървено помещение и седнаха на влажната земя. Едва сега Майла разбра, че усеща температурата и диша застоялия въздух на това място. Чувстваше и съвсем лека умора. Виртуалният свят ставаше все по-реален.
    - Всичко това ти ли си го създал?
    - Не всичко. Използвах базата на компютърните симулации и засилих ефекта на виртуалното пространство, "открадвайки" от организма всички възприятия. Получи се същото като в съня - тялото на човека работи на "автопилот", докато душата се рее на друго място - в случая в моя измислен свят, базиран на компютърните игри, но усъвършенстван до най-малките подробности. Направих експеримента най-напред върху себе си и с радост установих, че е точно такъв, какъвто се надявах да бъде.
    - Това е върховно, скъпи...
    - Да мила. Аз знам, че съм мъртъв и няма как да се завърна в моето тяло. Една от причините да създам този свят е, че не желаех душата ми да отлети в неизвестното. Знаех, че все някога ще ме убият. Не исках да те губя безвъзвратно, не исках да губя нищо и никой. Обаче ми беше известно, че ако бъде реализиран, проектът ми би предизвикал световна революция. Защото аз разкрих, че душите могат да обитават други светове, а това безусловно означаваше, че след смъртта те не изчезват. И все пак отлично съзнавах, че проектът ми няма толкова лесно да достигне до масовия потребител. Не и преди да е попаднал в ръцете на "влиятелните" хора. Лошото е, че някои от тях  - като този Тод Арнолдс, - започнаха да го използват за коварните си цели. Именно те приспаха майка ми и ме убиха чрез невропаралитичен газ! Но както и да е, душата ми е жива и имам шанс да се справя с тях!
    - Боже мой... а кой точно е Тод Арнолдс?
    - Един от босовете на Интернет-индустрията. Той се е добрал до ядрото на програмата и няма да ни позволи да я унищожим.
    - Разбирам Родж. Аз си мислех, че вече не ме обичаш. Сега ми се изясниха много от нещата.
    - Виж, скъпа. Винаги ще те обичам, независимо в кой свят съм. Направих "Виртуален свят" мислейки за нас двамата, за нашето бъдеще. Ти си единствената, на която го поверих, защото ти имам доверие и зная, че ще ме разбереш.
    Изведнъж се чуха стъпки! Роджър млъкна и се заслуша!
    - Те са! - прошепна той.
    - Какво ще правим?
    - Последвай ме!
    Той излезе от бараката, крадешком се промъкна покрай стените й и приклекна. Майла го последва и застана до него. Шест конника стояха на двадесетина метра от тях и се оглеждаха.
    - Те са войници на Тод. Повечето са компютърни симулации, но между тях съществуват и живи хора, които имат по три живота. С тях трябва да внимаваме.
    - Кои са хора и кои не са?
    - Мога да ги различавам, но ще ти кажа по-късно.
    Роджър се показа с огнехвъргача и запрати поредица от огнени кълба към конниците. Майла също излезе и откри огън. Войниците един по един паднаха заедно с конете си, примигнаха няколко пъти и изчезнаха.
    Майла погледна Роджър. В очите ù се четеше страх. Изведнъж той се провикна:
    - Внимавай! - и я избута на земята. Но беше късно - тя усети и друга ударна вълна в гърба си! Някоя я бе улучил! Беше зашеметена, светът изчезваше пред очите й. Тогава съзря, че и Роджър бе уцелен.
    Двамата се появиха на друго място. Той трескаво се огледа, хванал огнехвъргача в дясната си ръка, сетне откри огън. В далечината един конник падна.
    - Просто приклекни! - заповяда Роджър и след секунди отново стреля. На десетина метра зад гърба й друг конник се строполи, затрептя и изчезна.
    - Това беше човек! Хората имат по три живота! - задъхано рече Роджър, след което се чу изщракване и в другия момент лежаха върху неравно поле от яркозелена трева. Вдясно, отпред и отзад, имаше невисоки хълмове, а отляво синееше морето - пусто и отразяващо слънцето с металически отблясък.


                                                        ***

    - Къде сме? - попита Майла.
    - След малко ще видиш, но ще трябва да отидем до плажа.
    - Както кажеш. Родж.
    Докато вървяха към спокойното море, тя го попита:
    - Вече имаме два живота, нали?
    - Точно така, скъпа, останаха ни по два живота.
    - Ако ни ги отнемат, какво ще стане с нас?
    - Ти трябва да излезеш от "Виртуалния живот" и пак да влезеш. Ще се забавиш няколко минути. Не е толкова сложно, нали?
    - Ами ти?
    - Аз няма да мога да вляза отново - смирено отвърна любимият ù.
    - А в случай, че убием Тод, какво ще стане?
    - Трябва бързо да се доберем до ядрото на програмата и да я деактивираме. Ще разполагаме с около три минути, толкова време ще му е необходими за да влезе пак.
    - А ако я деактивираме, какво ще се случи?
    - Ти автоматично ще излезеш и ще се събудиш, а аз автоматично ще отида в другия свят.
    Майла го погледна жалостиво, след това двамата се прегърнаха силно. Морето около тях, синеещо на фона на тихото небе, все едно им се усмихваше, а зелените хълмове оттатък сякаш ги закриляха от неприятели и зли сили. Няколко минути стояха така и Майла почувства по себе си топлината на тялото му (или на душата му). Той бе жив и за момента нищо друго не бе от значение.
    По едно време Роджър нежно се отскубна и посочи напред. Майла видя в далечината огромен черен замък,"кацнал" на висок хълм.
    - Ето го жилището на Тод. Двамата трябва да се доберем до него. А за да се доберем, е нужно да преминем през многобройни препятствия и врагове.
    - О, Боже! - възкликна младата жена, възхитена от внушителността на замъка.
    - Заключи ли стаята си, преди да влезеш в Интернет, както ти бях написал?
    - Да.
    - Смятам, че имаме много часове на разположение, докатo алармата те събуди за работа. Прав ли съм?
    - Напълно си прав, скъпи.
    Не се виждаха хора, но тук там се срещаха бараки, къщи и самотни лодки, плаващи до сами брега . Изкуственият свят сякаш се подготвен за колонизиране. Те вървяха по пясъка, а обувките им бавно затъваха в него.
    Тъкмо се насочиха към хълма, когато далеч пред тях забелязаха движение. Черни предмети подскачаха и като че ли идваха към тях.
    - Кучета! Тук са гадни и мръсни твари, пратени от Тод. Не бива да допускаме да ни убият.
    - Значи трябва да внимаваме, Родж.
    - Точно така, скъпа. А убием ли ги, ще се появи бараката с магиите. Сега се прицели внимателно. Мисля, че ни останаха около десетина изстрела.
    - Нека се скрием под онези храсти - предложи Майла.
    - О, да! Браво скъпа! Хайде.
    Тварите идваха към тях, но ходеха бавно и се оглеждаха на всички страни. Не ги бяха забелязали и ги търсеха. Роджър се показа и започна да стреля. Кучетата едно по едно отхвръкваха, приземяваха се и изчезваха. Майла също излезе и стреля. Улучи няколко твари, но зад нея идваха още и още.
    - Спри! Спри! - викаше Роджър.
    Жената спря и се скри под храстите.
    - Трябва да се целим добре, защото може да ни свършат изстрелите.
    В този момент видяха, че няколко същества идват на бегом към тях. Роджър изскочи, вдигна огнехвъргача и запрати огнено кълбо... животните попадаха мъртви на земята. Майла се вдигна, видя три твари вдясно, прицели се и откри огън... Скоро всички кучета примигнаха, след това изчезнаха и отново се възцари спокойствието.
    - Родж, има ли вероятност да се появят отново? - питаше неспокойно Майла, оглеждайки се.
    - Няма. Те са кучета, а животните могат да бъдат единствено компютърни симулации, с по един живот. Въпреки това трябва да сме внимателни, защото Тод може да прати още войни. Давай да вървим, бейби!
    По пътя видяха малка дървена барака. От нея взеха още по-мощни оръжия, изстрелващи едновременно куршуми и непрекъсната огнена струя.

                                                                     ***

    До замъка на Тод стигнаха след няколко часа. Оказа се, че той не е толкова близо, колкото изглеждаше. През това време се биха с един лъв, който ги нападна в гръб и без малко щеше да ги убие, както и с човек, който не бе компютърна симулация и когото без особени проблеми застреляха три пъти.  Когато доближиха огромната постройка, те впериха погледи, смаяни от нейните размери и архитектура. Дори Роджър, макар че бе създател на този свят, не скри възхищението си:
    - Как е възможно сам човек да създаде подобно нещо!
    Замъкът бе висок поне петдесетина метра, на ширина около стотина, а на дължина - към двеста. Имаше десетина кули - грамадни, остри, сиви, невзрачни, а многобройните прозорци бяха сводести, с первази и декорации около тях и имаха мрачен, неприветлив вид. Около замъкът се разстилаше канал с вода и няколко моста с изящни балюстради. Роджър и Майла стояха пред един от тях, скрити зад неголяма колона, и гледаха към широко зейналата врата от другата му страна.
    - Ще влизаме ли? - попита младата жена.
    - Не! Твърде просто изглежда. Може би е клопка. По-добре е да заобиколим встрани и да намерим пролука. Но ще трябва да пълзим зад храстите, защото иначе сме лесна мишена
    - Дадено, сър!
    - Тод или войниците му могат да ни наблюдават от всеки един прозорец. Трябва незабелязано да се доберем. Хайде, скъпа, да действаме
    Те се хвърлиха към храстите и запълзяха. Клоните и листата галеха нежно кожата на Майла.

    ... следва продължение...